Формозанта без малко не го настигна в страната на тази блудкава нация, закъсня само с един миг.
При батавите Амазан чу да се говори толкова похвално за някакъв остров, наречен Албион, че реши да отплува заедно с ликорните си за тази страна. Благоприятен източен вятър го отнесе за четири часа на брега на тази земя, по-прочута от Тир и остров Атлантида.
Красивата Формозанта, която го бе следвала по бреговете на Двина, Висла, Елба и Везер, пристигна най-после до устието на Рейн, който тогава изливаше бързите си води в Германското море.
Тя научи, че нейният скъп любим е отплувал за бреговете на Албион, стори й се, че вижда кораба му и нададе радостни викове, които учудиха всички батавски дами, защото не можеха да си представят, че един млад мъж може да предизвика толкова радост. Колкото до феникса, те не му обърнаха голямо внимание, защото решиха, че перата му вероятно не биха могли да се продават така добре, както перата на патките и гъсетата, които се въдят в блатата на тяхната страна. Вавилонската принцеса нае два кораба, за да отиде заедно с цялата си свита на този блажен остров, където скоро щеше да се озове единственият предмет на нейните желания, душата на живота й, богът на сърцето й.
Неочаквано, тъкмо когато верният и злочест Амазан стъпваше на албионска земя, задуха страшен западен вятър; корабите на принцесата не можаха да отплуват. Сърцето й се сви, обхвана я горчива мъка и дълбока тъга. В своята скръб тя реши да си легне и да изчака да се промени посоката на вятъра, но бурята бушуваше с отчайваща сила в течение на цели осем дни. През този осемдневен век принцесата караше Ирла да й чете романи; не че батавите знаят да пишат романи, но тъй като са комисионерите на целия свят, те търгуват и с ума на другите нации, както със стоките им. Принцесата прати да купят в книжарницата на Марк-Мишел Ре всичките приказки, които са били написани в страната на авзоните4 и на вел-шите5, чиято продажба беше много мъдро забранена в тези страни, за да могат да се обогатяват батавите. Надяваше се, че в тези истории ще намери някое приключение, което да прилича на нейното и което би успокоило болката й. Ирла четеше, фениксът изказваше преценки, а принцесата не откриваше нищо нито в „Преуспялата селянка“, нито в „Софа“, нито в „Четиримата факардени“, което да има и най-малко отношение към нейното приключение; тя постоянно прекъсваше четенето, за да попита откъде духа вятърът.
ГЛАВА VIII
Междувременно Амазан беше вече на път за столицата на Албион. Той пътуваше със своята каляска, теглена от шест ликорни, и мечтаеше за своята принцеса, когато забеляза една карета, която се беше обърнала в крайпътния ров. Слугите бяха отишли да повикат хора да им помогнат, а собственикът си седеше спокойно в колата, без да прояви и най-слабо нетърпение, като пушеше, за да убие времето, защото по онова време хората пушеха. Той се наричаше милорд иПщг Шеп, което значи приблизително „Какво от това“ на езика, на който превеждам тези мемоари.
Амазан се спусна да му помогне; той сам без чужда помощ изправи колата, защото силата му бе много по-голяма от тази на обикновените хора. Милорд Какво от това се задоволи да каже: „Ето един много як човек.“
Селяците от околността, които след това се притекоха на помощ, се ядосаха много, че са ги накарали да дойдат напразно, и се нахвърлиха върху чужденеца: заканваха му се, наричаха го чуждестранно куче и искаха да го набият.
Амазан сграбчи двама души с всяка ръка и ги запрати на двадесет крачки. Останалите проявиха уважение към него, поздравиха го и му поискаха бакшиш; той им даде повече пари, отколкото някога бяха виждали в живота си. Милорд Какво от това му каза:
— Аз ви уважавам. Елате да вечеряте с мен във, вилата ми, която е само на три мили оттук.
Той се качи в колата на Амазан, тъй като неговата беше повредена от падането.
След като помълча четвърт час, той погледна за миг Амазан и му каза: „How d’ye do?“, което буквално ще рече „Как правите да правите?“, а в езика на преводача се изразява с „Как се носите?“, което не значи абсолютно нищо на никой език, след това добави: „Ето шест хубави ликорни“ и продължи да пуши.
Пътникът каза, че ликорните му са на разположение на негово превъзходителство, че е дошъл с тях от страната на гангейците и взе повод от това, за да му разкаже за вавилонската принцеса и за съдбоносната целувка, която тя дала на египетския цар, на което милордът не отговори нищо, защото малко го беше грижа дали на света съществуват египетски цар и вавилонска принцеса. Измина още четвърт час, без той да проговори. След това отново запита спътника си: „Как прави да прави“ и дали в страната на гангейците имат хубав ростбиф. С обичайната си учтивост Амазан му отговори, че на брега на Ганг хората никога не ядат братята си. Обясни му философията, която след много векове бе възприета от Питагор, Порфир и Ямблих. Тогава милордът заспа и спа, докато пристигнаха в къщата.