Той имаше млада и очарователна съпруга, на която природата бе дала толкова жива и чувствителна душа, колкото душата на мъжа й бе безучастна към всичко. Него ден много албионски благородници бяха дошли да вечерят в дома й. Имаше най-различни видове хора; тъй като страната почти винаги е била управлявана от чужденци, семействата, дошли с тези чужди владетели, бяха донесли най-различни нрави. В това общество едни хора бяха твърде любезни, други бяха с изключителен ум, а трети имаха дълбоки познания.
У домакинята нямаше нищо от онова престорено и неестествено държане, от онази скованост и неприятна стеснителност, в които по онова време упрекваха младите албионски жени. Тя не беше като онези дами, които чрез надменни обноски или превзето мълчание прикриват безплодността на ума си или унизителното смущение, което ги обзема, когато нямат какво да кажат; нямаше по-приветлива жена от нея. Тя посрещна Амазан с присъщата й учтивост и изисканост. Необикновената красота на този млад чужденец, както и бързото сравнение, което тя направи между него и мъжа си, я поразиха много още от самото начало.
Поднесоха вечерята. Тя постави Амазан до себе си на масата и му предложи най-различни пудинги, тъй като той й бе казал, че гангейците не ядат нищо, което е получило от боговете небесния дар на живота. Неговата красота и сила, нравите на гангейците, напредъкът на изкуствата, религията и управлението бяха предмет на един колкото приятен, толкова и поучителен разговор през време на обяда, който трая до вечерта и през време на който милорд Какво от това пи много и не обели ни дума.
След обеда, докато миледи наливаше чай и поглъщаше с очи младежа, той разговаряше с един член на парламента, защото всички знаят, че още оттогава съществуваше парламент и че той се наричаше „Wittenagemot“, което означава „събрание на умни хора“. Амазан се осведомяваше за Конституцията, нравите, законите, войската, обичаите, изкуствата, чрез които тази страна си бе спечелила уважението на целия свят, и благородникът му отговори така:
— Ние дълго сме ходили голи, макар че нашият климат не е топъл. Хора, дошли от древната земя на Сатурн, която се мие от водите на Тибър, дълго са се отнасяли към нас като към роби, обаче ние самите сме си причинили повече злини, отколкото сме видели от нашите първи покорители. Един от нашите царе стигна дотам в своята низост, че се обяви за поданик на един жрец, който също живееше на бреговете на Тибър и когото наричаха „Стареца от седемте хълма“ — дотолкова предопределението на тези седем хълма е било дълго да господстват над голяма част от Европа, обитавана тогава от скотове!
След тези времена на унижение дойдоха векове на свирепост и анархия. Нашата земя, по-бурна и от моретата, които я обкръжават, бе опустошена и окървавена от нашите вражди, много короновани глави загинаха под брадвата, над сто князе от царска кръв завършиха дните си на ешафода, изтръгнаха сърцата на техните привърженици и с тях ги биха по лицата. Палачът би трябвало да напише историята на нашия остров, защото той именно завършваше всички големи дела.
И като връх на ужаса, не много отдавна няколко души, които носеха черни плащове, и други, които навличаха бяла риза върху жакета си, бяха ухапани от бесни кучета и предадоха своя бяс на цялата нация. Всички граждани или убиваха, или бяха убивани, бяха или палачи, или жертви на палача, или грабители, или роби, и всичко това се вършеше в името на небето и защото търсеха Бога.
Кой би повярвал, че от тази ужасна бездна, от този хаос от раздори, жестокости, невежество и фанатизъм най-после ще произлезе може би най-съвършеното управление, което съществува на света? Един уважаван и богат крал, всесилен да върши добро, безсилен да върши зло, е начело на една свободна, войнствена, търговска и просветена нация. Благородниците, от една страна, и представителите на градовете, от друга, си поделят с краля законодателната власт.
Видя се как, по силата на някаква особена неизбежност, винаги когато кралете се стремяха към произволна власт, безредиците, гражданските войни, анархията и нищетата опустошаваха страната. Спокойствието, богатството и общественото благоденствие царуват у нас, откакто кралете признаха, че не са неограничени монарси. Всичко се подронваше, когато се спореше за неразбираеми неща, всичко беше наред, когато хората не обръщаха внимание на тези неща. Нашите победоносни флоти разнасят славата ни по всички морета и законите създават сигурност за богатствата ни. Никога един съдия не може да тълкува законите произволно, никога не се издава присъда, без тя да бъде обоснована. Ние бихме наказали като убийци, онези съдии, които биха се осмелили да изпратят на смърт някой гражданин, без да посочат доказателствата, които го обвиняват, и закона, който го осъжда.