Вярно е, че у нас винаги има две партии, които се борят една срещу друга с перо и интриги, но и те винаги се обединяват, когато трябва да грабнем оръжие, за да защитим отечеството и свободата. Тези две партии се следят една друга, взаимно си пречат, така че нито едната, нито другата не може да изнасили светостта на законите, те се мразят, но обичат държавата, те са ревниви влюбени, които се надпреварват да служат на една и съща любима.
Изхождайки от същата духовна основа, която ни накара да опознаем и защитим правата на човешката природа, ние издигнахме науките до най-високата точка, която те могат да достигнат при хората. Вашите египтяни, които минават за големи техници, вашите индийци, които светът смята за големи философи, вашите вавилонци, които се хвалят, че са наблюдавали звездите в течение на четиристотин и тридесет хиляди години, гърците, които са написали толкова фрази, за да кажат толкова малко неща, не знаят нищо в сравнение с най-малките ни ученици, които изучават откритията на нашите големи умове. В течение на сто години ние изтръгнахме от природата повече тайни, отколкото човешкият род е открил в течение на безброй векове. Ето действителното положение, в което се намираме. Не скрих пред вас нито доброто, нито злото, нито нашия позор, нито нашата слава и нищо не преувеличих.
Като чу това слово, Амазан почувства в себе си желание да се запознае с висшите науки, за които му говореха, и ако неговата страстна любов към вавилонската принцеса, чувството му на синовно уважение към майка му, която бе напуснал, и любовта му към родния край не говореха тъй силно на нараненото му сърце, той би пожелал да прекара целия си живот на остров Албион, но злополучната целувка, която принцесата бе дала на египетския цар, не оставяше достатъчно свобода на ума му, за да се залови с изучаването на висшите науки.
— Тъй като съм си наложил да обикалям света и да бягам от себе си — каза той, — признавам, че бих бил любопитен да видя тази древна земя на Сатурн, този народ от бреговете на Тибър и седемте хълма, на който вие някога сте се подчинявали; несъмнено той трябва да е първият народ на земята.
— Съветвам ви да направите това пътуване — отвърна му албионецът, — стига само да обичате музиката и живописта. Самите ние твърде често разнасяме скуката си по седемте хълма. Но ще останете много учуден, когато видите потомците на нашите победители.
Разговорът трая дълго. Макар че мозъкът на красивия Амазан бе малко разстроен, той говореше с толкова чар, гласът му бе така трогателен, държането му така благородно и благо, че домакинята не можа да се сдържи да не се оттегли с него на разговор насаме. Докато му говореше, тя му стисна нежно ръката, като го гледаше с влажни и искрящи очи, които събуждаха желания във всички части на тялото му. Задържа го на вечеря и го остави да спи в дома й. Всеки миг, всяка дума, всеки поглед на Амазан разпалваха страстта й. Щом всички си отидоха, тя му написа бележка, уверена, че той ще дойде да я ухажва в леглото, докато милорд Какво от това спи в своето. Амазан отново има силата да устои: такива чудотворни последици предизвиква едно зрънце лудост в една крепка и дълбоко наранена душа!
Амазан изпрати на дамата обичайния си почтителен отговор, в който изтъкна светостта на своята клетва и строгия дълг, който му повеляваше да научи вавилонската принцеса да обуздава страстите си, след това заповяда да впрегнат ликорните и тръгна за Батавия, оставяйки цялата компания възхитена от него, а домакинята — в отчаяние. Смазана от мъка, тя забрави да скрие писмото на Амазан, милорд Какво от това го прочете на следната сутрин.
— Това са — каза той, като повдигна рамене — доста плоски глупости.
И отиде на лов за лисици с няколко пияници от околността.
Амазан пътуваше вече по море, снабден с географска карта, подарена му от учения албионец, с когото бе разговарял в дома на милорд Какво от това. Той видя с изненада голяма част от земята, изобразена на лист хартия.
Очите и въображението му блуждаеха по това малко пространство, гледаше Рейн, Дунава, Тиролските Алпи, отбелязани тогава с други имена, и всички страни, през които трябваше да мине, преди да стигне до града на седемте хълма, но най-много гледаше страната на гангейците, Вавилон, където бе видял своята скъпа принцеса, злополучната страна Басра, където тя бе дала целувка на египетския цар. Въздишаше, проливаше сълзи, но бе съгласен, че албионецът, който му бе подарил света в смален вид, беше прав, когато твърдеше, че на бреговете на Темза хората са хиляди пъти по-образовани от онези, които живеят по Нил, Ефрат и Ганг.