Gli ardenti7, чийто занаят беше да показват на чужденците забележителностите на града, побързаха да го заведат да разгледа останки от рухнали сгради, където и магаретар не би желал да прекара нощта, но които някога са били достойни паметници на величието на един царствен народ. След това видя двестагодишни картини, статуи от преди повече от двадесет века, които призна за велики творби на изкуството.
— Създавате ли още подобни произведения?
— Не, ваше превъзходителство — отвърна му един, — но ние презираме останалите страни, защото пазим тези редки и ценни неща. Ние сме един вид вехтошари, които се гордеят със старите дрехи, които са останали в магазините им.
Амазан поиска да види двореца на владетеля; заведоха го там. Видя хора, облечени във виолетови мантии, които брояха парите, постъпили в приход на държавата: толкова от една земя някъде по Дунава, толкова от друга по Лоара или по Гвадалквивир, или на Висла.
— Охо — рече Амазан, след като погледна своята географска карта, — значи, вашият господар владее цяла Европа, както някога са я владели древните герои от седемте хълма?
— Той трябва да владее целия свят по божествено право — отвърна му един виолетов човек. — И дори имаше време, когато неговите предшественици бяха почти установили световна монархия, но днес техните наследници имат добрината да се задоволят с малкото пари, които техните поданици, кралете, им плащат под форма на данък.
— Значи, вашият господар е в действителност цар на царете! Значи, това е неговата титла? — запита Амазан.
— Не, ваше превъзходителство, неговата титла е „слуга на слугите“, той беше първоначално рибар и вратар и затова знаците на неговото достойнство са ключове и мрежи, но той продължава да заповядва на всички царе. Неотдавна изпрати сто и една заповеди на един цар в страната на келтите и царят се подчини.
— Значи, вашият рибар — рече Амазан — е изпратил петстотин-шестстотин хиляди войници, за да осигури изпълнението на тези сто и една заповеди?
— Съвсем не, ваше превъзходителство. Нашият свят господар съвсем не е толкова богат, той не може да издържа дори десет хиляди войници, но затова пък има четиристотин-петстотин хиляди божествени пророци, пръснати из другите страни. Тези пророци от най-различни цветове са хранени, както се следва, на разноски на народите. От името на небето те възвестяват, че моят господар може да отваря и затваря с ключовете си всички ключалки, и особено ключалките на касите.
Един нормандски свещеник, който заемаше при краля, за когото ви говоря, длъжността довереник на мислите му, го убеди, че трябва да се подчинява безпрекословно на стоте и една мисли на моя господар, защото трябва да знаете, че една от изключителните привилегии на стареца от седемте хълма е да бъде винаги прав, било когато благоволи да говори, било когато благоволи да пише.
— Особен човек, ей богу! — рече Амазан. — Бих бил много любопитен да вечерям с него.
— Ваше превъзходителство, дори да бяхте цар, не бихте могъл да ядете на неговата маса Най-многото, което той би могъл да направи за вас, е да нареди да ви поднесат ядене до него, на една по-малка и по-ниска маса от неговата. Но ако желаете да имате честта да му говорите, ще ви издействам аудиенция от него срещу една buona mancia8, която ще имате добрината да ми дадете.
— С готовност — рече гангеецът. Виолетовият човек се поклони.
— Ще ви представя още утре — каза му той. — Ще коленичите три пъти и ще целунете краката на стареца от седемте хълма.
При тези думи Амазан избухна в такъв гръмогласен смях, че едва не се задуши. Той излезе навън, като се държеше за корема, и се смееше през целия път до своята странноприемница, където още дълго се смя.
Докато обядваше, дойдоха двадесет голобради мъже и двадесет цигулари, които дадоха цял концерт в негова чест. През останалата част на деня той бе ухажван от най-важните първенци на града. Те му направиха предложения, още по-странни от предложението да целуне краката на стареца от седемте хълма. Тъй като беше извънредно учтив, най-напред сметна, че тези господа го вземат за дама и най-тактично и учтиво им обясни грешката им. Но тъй като двама-трима от най-решителните виолетови мъже станаха прекалено настойчиви, той ги изхвърли през прозореца, без да смята, че прави голяма жертва заради прекрасната Формозанта. И напусна колкото може по-бързо този град на господарите на света, където трябваше да целуне палеца на крака на един старец, като че ли бузата му беше на крака, и където пристъпваха към младите хора с още по-странни любезности.