Нямаше вече истинско изкуство, нямаше вече гении, достойнството се състоеше в това да умуваш и да говориш каквото ти хрумне за достойнствата на миналия век, онзи, който цапотеше по стените на някоя кръчма, критикуваше картините на велики художници с тон на голям познавач, разни драскачи изопачаваха произведенията на великите писатели, невежеството и лошият вкус имаха своите платени писачи. Същите неща се повтаряха в сто тома под различни заглавия. Всичко беше или речник, или брошура. Един друидски вестникар пишеше два пъти седмично тъмните летописи на няколко неизвестни на нацията обезумели хора и разказваше за небесни чудеса, извършени от мошеници и мошенички в някакви бордеи, други бивши друиди, облечени в черно, почти умиращи от яд и глад, се оплакваха в хиляди писания, че вече не им позволяват да мамят хората и че това право е предоставено на пръчове, облечени в сиво. Някои висши друиди печатаха клеветнически пасквили.
Амазан не знаеше нищо за тези неща, но дори да бе узнал, това никак не би го смутило, тъй като умът му бе зает единствено с вавилонската принцеса, с египетския цар и с нерушимата му клетва да не обръща никакво внимание на ухажванията на дамите, в която и страна да го отведе мъката му.
Цялото това лекомислено и невежо простолюдие, винаги склонно да довежда до крайност естественото любопитство на човешкия род, се тълпеше дълго пред ликорните му. Жените обаче, като по-съобразителни, насилваха вратите на странноприемницата, за да видят господаря на ликорните.
Амазан изрази пред съдържателя известно желание да посети двореца; обаче няколко безделници от доброто общество, които случайно се намираха там, му казаха, че това вече не е на мода, че времената са се променили и че сега развлечения има само в града. Той беше поканен още същия ден на вечеря в дома на една дама, чиято духовитост и дарования бяха известни и извън родината й и която бе пътувала из някои от страните, през които Амазан беше минал. Той много хареса тази дама и събраното в дома й общество. Свободата беше в рамките на приличието, веселостта небе прекалено шумна, у учените нямаше нищо отблъскващо, а в остроумието нямаше злъч. Той видя, че изразът „добро общество“ не е празна дума, макар че често бива присвояван без право. На следния ден обядва в не по-малко приятно общество, но много по-отдадено на наслади. Колкото повече беше доволен от сътрапезниците си, толкова повече го харесваха и те. Амазан чувстваше как сърцето му се размеква и се разтапя, както благовонията в неговата родина се разтапят бавно на тих огън и издават прекрасно ухание. След обяда го заведоха на едно очарователно зрелище, което друидите порицаваха, защото им отнемаше всички зрители, на които най-много държаха. Това зрелище се състоеше от приятни стихове, прекрасни песни, танци, които изразяваха поривите на душата, и гледки, които мамеха и очароваха очите. Този вид забавление, което събираше толкова изкуства, имаше чуждо наименование: наричаха го „опера“, което някога, на езика на седемте хълма, означаваше „труд, грижа, занятие, производство, предприятие, работа, сделка“. Тази сделка го възхити. Особено го очарова едно момиче с мелодичния си глас и с прелестите, които го съпровождаха. След зрелището това момиче на сделките му бе представено от новите му приятели. Амазан му подари цяла шепа диаманти. То му беше толкова благодарно, че не го остави до края на деня. Амазан вечеря с него и през време на вечерята забрави въздържанието си; след вечерята забрави и клетвата си да бъде винаги безчувствен към красотата и непреклонен и към най-нежните ухажвания. Какъв пример на човешка слабост!
Тъкмо по това време красивата вавилонска принцеса пристигна с феникса, прислужницата си Ирла и своите двеста гангейски конници, които яздеха на ликорни. Трябваше доста дълго да чака, докато им отворят градските врати. Най-напред тя запита дали най-хубавият, най-храбрият, най-духовитият и най-верният мъж е още в града. Градските управници веднага разбраха, че говори за Амазан. Формозанта поиска да я заведат в странноприемницата, където любимият й бе отседнал. Принцесата влезе с тръпнещо от любов сърце, цялата й душа бе изпълнена с неизразимата радост, че най-после отново ще види своя любим, образец на вярност. Нищо не можа да й попречи да влезе в стаята му; завесите на леглото бяха отворени и тя видя красивия Амазан заспал в прегръдките на една черноока красавица. И двамата имаха много голяма нужда от почивка.