Формозанта нададе вик на болка, който прокънтя из цялата къща, но не можа да събуди нито братовчед си, нито момичето на сделката. Тя припадна в прегръдките на Ирла. Щом дойде на себе си, принцесата излезе от тази съдбоносна стая изпълнена с мъка и ярост. Ирла се осведоми кое е това младо момиче, което прекарва тъй приятни часове с красивия Амазан. Казаха й, че тази млада девойка е много услужливо момиче на сделката, което освен своите дарования притежава и способността да пее с доста голяма грация.
— О, справедливи Небеса! О, всемогъщи Орозмад! — викаше красивата вавилонска принцеса, обляна в сълзи. — От кого съм измамена аз и заради кого! Значи, този, който заради мен е отблъснал толкова принцеси, ме изоставя заради една галска комедиантка! Не, не бях могла да преживея това оскърбление!
— Госпожице — каза й Ирла, — такива са всички младежи от единия до другия край на света. Дори да бъдат влюбени в красавица, слязла от небето, в известни моменти ще й изневерят с някоя кръчмарска прислужница.
— Свършено е — рече принцесата. — До края на живота си няма да го видя. Да тръгнем още този миг, нека впрегнат ликорните!
Фениксът я заклинаше да почака поне докато се събуди Амазан, за да може той да поговори с него.
— Амазан не заслужава това — възрази принцесата. — Вие ме оскърбявате жестоко; ще си помисли, че съм ви помолила да го упрекнете и че желая да се помиря с него. Ако ме обичате, не прибавяйте нова обида към обидата, която той ми нанесе.
Фениксът, който в края на краищата, дължеше живота си на дъщерята на вавилонския цар, не можеше да не й се подчини. И така, Формозанта замина с цялата си свита.
— Къде отиваме, госпожице? — запита я Ирла.
— Нямам представа — отвърна принцесата. — Ще поемем по първия път, на който попаднем, ще бъда доволна, стига да избягам от Амазан завинаги.
Фениксът, който беше по-мъдър от Формозанта, защото у него нямаше страсти, я утешаваше по пътя. Кротко й изтъкваше, че е доста тъжно да наказваш себе си заради вината на друг; че Амазан й е дал достатъчно бляскави и многобройни доказателства за вярност, за да може да му прости, че се е забравил само за миг; че е праведник, комуто е липсвала благодатта на Орозмад, че отсега нататък ще бъде още по-постоянен в любовта и добродетелите си, че желанието му да изкупи вината си ще го издигне над самия него, и че ще бъде още по-щастлива от това, че много велики принцеси преди нея са прощавали подобни прегрешения и това им е донасяло само добро. Привеждаше й примери, той владееше до такава степен изкуството да разказва, че най-после сърцето на Формозанта се смири и успокои. Съжаляваше, че е тръгнала веднага и намираше, че ликорните й препускат прекалено бързо. Но не смееше да се върне обратно. Разкъсвана между желанието да прости и желанието да покаже гнева си, между любовта и суетността си, тя оставяше ликорните да тичат; както й бе предсказал гадателят на баща й, Формозанта тръгна да обикаля света.
Когато се събуди, Амазан научи за пристигането и заминаването на Формозанта и феникса, научи за отчаянието и гнева на принцесата. Казаха му, че се е заклела никога да не му прости.
— Тогава на мен не ми остава друго — извика той, — освен да я последвам и да се самоубия пред краката й.
Приятелите му от доброто общество на безделниците се стекоха пред него, когато тази случка се разчу, изтъкнаха му, че за него би било несравнимо по-добре да остане при тях, че нищо не може да се сравни с приятния живот, който водят, заобиколени от изкуства и отдадени на спокойни и изискани наслади, че доста чужденци и дори царе са предпочитали тази почивка, изпълнена с тъй приятни и очарователни развлечения, пред родината и трона си, че при това и колата му е разбита и един дърводелец му правел каляска по новата мода, че най-добрият шивач в града вече му скроил десетина най-модерни костюма, че най-духовитите и мили дами в града, в чиито домове се играят отлични комедии, вече са си запазили дни, за да дадат приеми в негова чест. През това време момичето на сделките правеше тоалета си, пиеше шоколад, смееше се, пееше и закачаше красивия Амазан, който най-после си даде сметка, че умът й е колкото на едно пате. Тъй като искреността, сърдечността, откровеността, както и великодушието и храбростта бяха основните черти на този велик принц, той бе разказал нещастията си и пътуванията си на своите приятели. Те знаеха, че е втори братовчед на принцесата, осведомени бяха за злополучната целувка, която тя бе дала на египетския цар.