Обядваха в двореца, където яденето беше доста лошо. Бетикските готвачи бяха най-лошите в Европа, Амазан посъветва царя да си вземе готвачи от Галия. По време на вечерята музикантите на царя изпълниха прочутата мелодия, която след векове стана известна като Folies d’Espagne. След обеда говориха за работа.
Кралят запита красивия Амазан, красивата Формозанта и красивия феникс какво възнамеряват да правят.
— Колкото до мен — отговори Амазан, — намерението ми е да се завърна във Вавилон, тъй като съм наследник на вавилонския престол, и да поискам от вуйчо си Белус ръката на моята втора братовчедка, несравнимата Формозанта, освен ако тя предпочита да живее с мен в страната на гангейците.
— Несъмнено моето намерение е — рече принцесата — никога да не се разделям от моя втори братовчед; но смятам, че се налага да се завърна при царя, моя баща, още повече, че той ми разреши да отида само на поклонение в Басра, а аз обиколих света.
— Аз пък — каза фениксът — ще следвам навсякъде тези двама нежни и благородни влюбени.
— Прави сте — рече кралят на Бетика. — Но връщането ви във Вавилон не е тъй лесно, както си мислите. Всеки ден получавам сведения за тази страна от тиренските кораби и от моите палестински банкери, които са в кореспонденция с всички народи по земята. Всичко живо по Ефрат и по Нил е грабнало оръжие.
Скитският цар начело на триста хиляди воини, всички на коне, иска да си възвърне наследството на жена си — вавилонския престол. Египетският цар и царят на Индия също опустошават бреговете на Тигър и Ефрат, всеки начело на триста хиляди войници, за да си отмъстят, задето са се подиграли с тях. Докато египетският цар е извън страната си, неговият враг, етиопският цар, разорява Египет с триста хиляди войници, а вавилонският цар има още само шестстотин хиляди души на бойна нога, за да се защитава.
— Признавам — продължи кралят, — че когато чувам за тези огромни войски, които Изтокът бълва, и за тяхното удивително великолепие, като ги сравнявам с нашите малки войски от по двадесет-тридесет хиляди войници, които е толкова трудно да се облекат и изхранят, склонен съм да вярвам, че Изтокът е бил създаден доста преди Запада. Струва ми се, че едва завчера сме излезли от хаоса и вчера — от варварството.
— Ваше величество — рече Амазан, — понякога тези, които са започнали последни кариерата си, надминават онези, които са я започнали първи. В моята страна мислят, че човекът произхожда от Индия, но аз съвсем не съм уверен в това.
— А какво мислите вие по този въпрос — каза кралят на Бетика, като се обърна към феникса.
— Ваше величество — отвърна фениксът, — аз съм още много млад, за да бъда осведомен за древността, Живял съм само около двадесет и седем хиляди години. Но баща ми, който живя пет пъти по-дълго, ми казваше, че научил от баща си, че източните страни са били винаги по-населени и по-богати от другите. Той бил чувал от своите прадеди, че поколенията на всички животни водят началото си от бреговете на Ганг. Колкото до мен, аз не съм толкова суетен, за да поддържам това мнение, не мога да повярвам, че албионските лисици, съселите в Алпите и вълците в Галия са дошли от моята страна, и също така не вярвам, че боровете и дъбовете във вашите страни произлизат от палмите и кокосовите дървета на Индия.
— Но откъде идваме тогава? — запита кралят.
— Нямам понятие — отговори фениксът. — Бих желал само да зная къде ще могат да отидат красивата вавилонска принцеса и моят мил приятел Амазан.
— Много се съмнявам — каза кралят — че със своите двеста ликорни той ще бъде в състояние да си пробие път през толкова войски от по триста хиляди войници всяка.
— Защо не? — възкликна Амазан.
Кралят на Бетика почувства героичното на израза „защо не?“; но смяташе, че само героичното не е достатъчно срещу безбройни войски.
— Съветвам ви — каза той — да отидете при етиопския цар. Аз съм във връзка с този черен владетел чрез моите палестинци. Ще ви дам препоръчителни писма до него. Тъй като е враг на египетския цар, той ще бъде много щастлив да ви има за съюзник. Мога да ви помогна с две хиляди души, много невзискателни и много храбри. Само от вас ще зависи да наберете още толкова от хората, които живеят, или по-скоро скачат, в подножието на Пиренеите и се наричат баски или баскони. Изпратете един от вашите воини с ликорната си и няколко диаманта. Няма баск, който да не напусне замъка, тоест колибата на баща си, за да постъпи на ваша служба. Те са неуморими, храбри и шегобийци, ще останете много доволен от тях. Докато ги чакате да дойдат, ние ще ви устроим празненства и ще ви приготвим кораби. Не мога достатъчно да изразя благодарността си за услугата, която ми направихте.