Амазан се радваше на щастието, че е намерил отново Формозанта и че се наслаждава в мир на целия чар на помирението с любимата, който струва почти толкова, колкото и зараждащата се любов.
След малко пристигна цяла дружина от горди и весели баскони, които танцуваха под звуците на тамбурен, друга дружина от горди и важни бетикийци беше вече готова. Старият мургав крал разцелува нежно двамата влюбени. Заповяда да натоварят на корабите им оръжие, легла, фигури и дъски за шахмат, черни дрехи, къдрави яки, лук, овце, кокошки, брашно и много чесън, като им пожела щастливо пътуване, вярна любов и победи.
Флотилията се приближи до брега, където според преданието много векове по-късно финийската Дидона, сестра на Пигмалион и съпруга на Сихей, след като напуснала града Тир, дошла да основе великолепния град Картаген, при което нарязала една волска кожа на ивици, както твърдят най-сериозните древни автори, които никога не разказват басни, и както ни уверяват професорите, които пишат за малките деца, макар че преди всичко в Тир никога не са живели личности на име Пигмалион, Дидона или Сихей, тъй като това са чисто гръцки имена, и макар че по онези времена в Тир е нямало цар.
Разкошният Картаген не беше още морско пристанище. На брега имаше само няколко нумидийци, които сушеха риба на слънце. Плуваха покрай брега на Бизацена и на Големия и Малкия Сирт, плодородни земи, които по-късно станаха Киренайка и Великия Херсонес.
Най-после стигнаха до първото устие на свещената река Нил. На края на тази плодородна земя пристанището Каноп приемаше вече корабите на всички търговски нации, без някой да знае дали богът Каноп е основал града, или жителите са измислили този бог, нито дали звездата Каноп е дала името си на града, или градът е дал името си на звездата. Всичко, което се знаеше, беше, че градът и звездите са много стари, и това е всичко, което може да се знае за произхода на нещата, от каквото и естество да са те.
Там именно етиопският цар, който беше опустошил цял Египет, видя непобедимия Амазан и възхитителната Формозанта да слизат от кораба. Той взе младежа за бог на войната, а девойката — за богиня на красотата. Амазан му предаде препоръчителното писмо на краля на Бетика. Най-напред етиопският цар устрои в негова чест великолепни празненства, според неотменимия обичай на героичните времена. След това поговориха как да изтребят тристата хиляди войници на египетския цар, тристата хиляди на индийския император и тристата хиляди на скитския хан, които обсаждаха огромния, горд и сластолюбив град Вавилон.
Двете хиляди бетикийци, които Амазан водеше със себе си, му казаха, че нямат нужда от етиопския цар, за да помогнат да се освободи Вавилон, достатъчно било, че техният крал им е заповядал да отидат да го освободят и че само те били достатъчни за този поход.
Басконите казаха, че са вършили много подобни походи, че сами ще разбият египтяните, индийците и скитите и че не желаят да воюват заедно с бетикийците, освен ако те останат в ариергарда.
Двестате гангейци се разсмяха от самохвалството на съюзниците си и твърдяха, че само със сто ликорни ще обърнат в бягство всички царе на земята. Прекрасната Формозанта ги усмири с очарователни и благоразумни слова. Амазан представи на черния монарх своите гангейци и своите ликорни, бетикийските и басконските си съюзници, както и красивата си птица.
Скоро всичко бе готово, за да тръгнат на поход. Щяха да минат през Мемфис, Хелиополис, Арсиное, Петра, Артемита, Сора, Апамея, за да отидат да нападнат тримата царе и да започнат онази паметна война, пред която всички войни, които хората са водили оттогава насам, изглеждат като борби на петли и пъдпъдъци.
Всички знаят как етиопският цар се влюби в красивата Формозанта и как я изненада в леглото, когато сладкият сън затваряше дългите й мигли. Всички си спомнят, че Амазан, който видя това, помисли, че нощта ляга при деня. Не е неизвестно също така, че възмутен от това оскърбление, Амазан веднага извади светкавичния си меч и отряза престъпната глава на нахалния негър, а след това прогони всички етиопци от Египет. Нали тези чудеса са записани в книгата на египетските летописи? Стоустата мълва разгласи победите, които той нанесе на тримата царе начело на своите бетикийски и басконски воини и на своите ликорни. Той върна красивата Формозанта на баща й и освободи цялата свита на любимата си, която египетският цар беше заробил. Великият хан на скитите се призна за негов васал и бракът му с принцеса Алдея бе потвърден. Признат за наследник на вавилонското царство, непобедимият и благороден Амазан, придружен от своя феникс, влезе тържествено в града в присъствието на сто царе, които му плащаха дан. Празненствата около женитбата му надминаха онези, които цар Белус беше устроил. На масата сервираха опечен бика Алис. Египетският цар и царят на Индия наливаха вино на двамата съпрузи, а тази сватба беше възпята от петстотин велики вавилонски поети.