О, музи, които винаги призоваваме в началото на произведенията си, аз се обръщам към вас едва на края. Напразно ме упрекват, че чета благодарствена молитва, без да съм казал „благослови Господи“ в началото. О, музи, вие все пак не ще откажете да бъдете мои покровителки. Попречете на дръзките подражатели да развалят с басните си истините, с които съм, поучавал смъртните в този верен разказ, тъй както се осмелиха да фалшифицират „Кандид“, „Наивникът“ и целомъдрените приключения на целомъдрената Жана, които един бивш капуцински калугер обезобрази в батавските издания със стихове, достойни за капуцински калугер. Нека не напакостят на моя печатар, който е обременен с многобройно семейство и едва има с какво да купи букви, хартия и мастило.
О, музи, наложете мълчание на този отвратителен Коже, професор по дърдорене в колежа „Мазарен“, който остана недоволен от назидателните слова на Велизарий и император Юстиниан и написа долни, клеветнически пасквили срещу тези двама велики мъже. Запушете устата на онзи педант Ларше, който, без да знае и дума старовавилонски, без да е пътувал като мен по бреговете на Ефрат и Тигър, има безсрамието да твърди, че красивата Формозанта, дъщеря на най-великия цар на света, и принцеса Алдея, и всички жени от този почитан двор, водени от религиозни чувства, ходели да правят любов с всички коняри в Азия за пари, и то в големия вавилонски храм. Този колежански развратник, ваш враг и враг на приличието, обвинява красивите египтянки от Мендес, че се любели само с пръчове, и по този случай тайничко се готви да обиколи Египет, за да може най-после да изживее приятни приключения.
Тъй като не познава нито съвременните, нито древните неща, той подхвърля, надявайки се да се вмъкне при някоя бабичка, че на осемдесетгодишна възраст нашата несравнима Нинон14 спяла с абата Жедоан, член на Френската академия и на Академията за надписи и художествена литература. Никога не е чувал за абат Шатоньоф и го смесва с абат Жедоан. Той не познава както Нинон, така и вавилонските момичета.
О, музи, дъщери на небето, вашият враг Ларше прави дори нещо повече: той възхвалява педерастията, осмелява се да твърди, че всички хлапаци в моята страна се подлагат на това безчестие. Той смята, че ще се спаси, като увеличава броя на виновните.
Благородни и целомъдрени музи, вие, които еднакво ненавиждате педантизма и педерастията, защитете ме от господин Ларше!
А вие, многоуважаеми господин Алиборон, наречен Фрерон, бивш тъй наречен йезуит, чийто Парнас е ту в Бисетр15, ту в кръчмата на ъгъла, вие, към когото са се отнесли така справедливо на всички европейски сцени в почтената комедия „Шотландката“16, вие, достоен син на свещеника Дефонтен, роден от неговата любов с едно от онези красиви деца, носещи меч и превръзка, подобно на сина на Венера, и които като него се издигат във въздуха, макар че винаги стигат само до комина, драги мой Алиборон, към когото винаги съм изпитвал толкова нежни чувства, вие, който ме разсмивахте цял месец наред по времето на „Шотландката“, препоръчвам ви моята „Вавилонска принцеса“, говорете лошо за нея, за да я четат хората.
Няма да ви забравя тук и вас, черковни вестникарю, знаменит оратор на гърчещите се праведници, баща на църквата, основана от абат Бешеран и Абраам Шоме, не пропущайте да споменете във вашите вестничета колкото благочестиви, толкова и красноречиви и разумни, че вавилонската принцеса е еретичка, деистка и безбожница. Особено се постарайте да накарате господин Рибалие да нареди така, че Сорбоната да осъди „Вавилонската принцеса“. Ще доставите голямо удоволствие на моя издател, комуто подарих тази малка история.