— Баща му е стар овчар, който е много обичан в нашия край.
По време на този кратък разговор непознатият беше вече възседнал една ликорна. Той каза на първия оръженосец:
— Господарю, благоволете да предадете на Белус и дъщеря му, че поднасям в нозете им моята почит. Осмелявам се да я помоля да се грижи много за птицата, която й оставям. Тя е единствената в света, каквато е и самата принцеса.
С тези думи той препусна като светкавица, двамата слуги го последваха и скоро те се загубиха от погледа на всички.
Формозанта не можа да се въздържи да не извика високо. Обръщайки се към амфитеатъра, където бе седял нейният господар, птицата изглеждаше много огорчена, че вече не го вижда там След това загледа втренчено принцесата и потърка леко клюна си о красивата й ръка, сякаш обещаваше да й служи.
По-изненадан от всеки друг път, когато научи, че този тъй необикновен младеж е син на овчар, Белус не можеше да повярва това. Заповяда да ги настигнат, но скоро му съобщиха, че ликорните, които тримата мъже яздеха, не могат да бъдат настигнати, защото галолират така, че навярно изминават по сто левги на ден.
ГЛАВА II
Всички разискваха върху това странно приключените и се губеха в празни догадки. Как може синът на един овчар да подари четиридесет едри диаманта? Защо язди на ликорна? Но напразно се питаха, а Формозанта галеше птицата потънала в дълбок размисъл.
Принцеса Алдея, нейна първа братовчедка, която беше много добре сложена и красива почти колкото Формозанта, й каза:
— Братовчедке, не зная дали този млад полубог е син на овчар, но мен ми се струва, че той е изпълнил всичките условия, за да стане ваш съпруг. Опъна лъка на Нимруд, победи лъва и е много остроумен, защото начаса можа да напише доста хубави стихове. След като ви подари четиридесет огромни диаманта, не можете да отречете, че е най-щедрият човек. Притежава тази птица, която е най-рядкото нещо на Земята. Неговата добродетел е несравнима, защото, въпреки че можеше да остане при вас, той замина веднага, без да се колебае нито миг, щом чу, че баща му е болен. Предсказанието е изпълнено във всичките си точки с изключение на онази, която изисква да повали съперниците си, но той направи повече: спаси живота на единствения съперник, от когото би могъл да се страхува, а ако се касае да победи двамата други, сигурно не се съмнявате, че леко ще успее и в това.
— Всичко, което казвате, е съвършено вярно — отвърна Формозанта. — Но възможно ли е най-великият човек и може би най-достойният за обич да бъде син на овчар?
Почетната дама се намеси в разговора и каза, че твърде често с думата „овчар“ биват наричани царете, наричат ги „овчари“, защото много ниско стрижат стадото си, и че това сигурно е била някаква лоша шега от страна на неговия слуга, че младият герой е дошъл с такава бедна свита само за да покаже колко високо над великолепието на царете стоят неговите качества и да спечели Формозанта само със собствените си достойнства.
Вместо отговор принцесата обсипа птицата си с хиляди нежни целувки.
Междувременно започнаха да готвят голям пир за тримата царе и за всичките владетели, които бяха дошли на празника. Дъщерята и племенниците на царя трябваше да бъдат домакини. Занесоха на царете подаръци, достойни за великолепието на Вавилон. Докато чакаше да поднесат обеда, Белус събра своя съвет, за да обсъдят брака на красивата Формозанта, и ето как говори като голям политик:
— Вече съм стар и не зная какво да правя, нито кому да дам дъщеря си. Този, който я заслужи, е прост овчар, царят на Индия и царят на Египет са страхливци, царят на скитите ми допада доста, но не изпълни никое от наложените условия. Ще отида да се посъветвам още веднъж с гадателя. Докато ме чакате, разисквайте и ще вземем решение съобразно неговите думи, защото един цар трябва да се ръководи само от изричните повели на безсмъртните богове.
След това той отиде в своя параклис. Верен на своя обичай, гадателят му отговори с малко думи:
— Дъщеря ти ще бъде омъжена само когато пропътува света.
Озадаченият Белус се върна в съвета и предаде този отговор.
Всички министри хранеха дълбоко уважение към гадателите, всички бяха съгласни или се преструваха, че са съгласни, че гадателите са основата на религията, че разумът трябва да мълчи, когато те говорят, и че само благодарение на тях царете царуват над народите и магите царуват над царете, че без гадатели не би имало нито добродетел, нито мир на Земята. Най-после, след като проявиха най-дълбоко страхопочитание към гадателите, всички заключиха, че този гадател е прекалено дързък и не трябва да го слушат; че няма по-непристойно нещо за едно момиче, особено за дъщерята на великия вавилонски цар, да тръгне да обикаля, без да знае къде отива, че това е единственият начин да остане неомъжена или да сключи таен, срамен и смешен брак; с една дума, че този гадател е лишен от здрав разум.