Джеф напсува. Беше раздразнен от факта, че е хубава и че се чувстваше привлечен от нея. Мразеше янките, и то не от вчера, но да не харесваш Ваялид Гудуин беше трудно, особено ако постоянно ти се искаше да надникнеш в тези дълбоки сини води.
Ваялид спря насред изречението. Да, беше права. Наистина някакъв мъж викаше някъде извън сградата. Тя отиде до един от прозорците на голямата стая, която служеше за зала за обучение. Ваялид излезе, прекоси хола и влезе в друга също толкова голяма стая, която момичетата използваха за физически упражнения и за храна по време на карантината. Три от момичетата вече бяха залепили носове на прозорците. Две от тях бяха близначките Рандолф.
— Какво прави този мъж? — попита Ваялид.
— Вика на чичо Джеф — каза Аурелия.
— От банката е — каза Джулиет.
Момичетата се отстраниха, за да позволят на Ваялид да погледне по-добре към мъжа, който си беше поставил ръцете пред устата и викаше, като гледаше към горните етажи на сградата.
— На това трябва да се сложи край — каза Ваялид.
Тя се изкачи по стълбите колкото беше възможно по-бързо. Когато стигна до стаята на Джеф, го намери надвесен над прозореца. Докато си поемаше дъх от изкачването, тя го чу да инструктира счетоводителя какво да донесе, за да може да продължи работата си.
— Господин Рандолф, спрете да викате, иначе целият град ще започне да се чуди какво става.
Джеф завърши изречението си, затвори прозореца и се обърна към нея.
— Тъкмо казвах на Каспар какво искам да ми донесе утре. Имате ли някакви дърва? Той казва, че в салона е студено.
— Не може да използва салона, ние сме под карантина.
— Ще промушва всичко под вратата и вашата прислужничка ще ми го носи.
— Бети вече е ужасно заета. Тя не може да става ваш куриер.
— Тогава вие ще ми донесете всичко.
— В случай че не сте забелязали, в тази сграда има шестнайсет момичета, за които нося отговорност. Нямам намерение да пренебрегвам задълженията си, като се изкачвам по сто пъти на ден до стаята ви.
— Накарайте близначките да го направят. Може би така вече няма да създават неприятности. А и за вас ще е полезно. Едно изкачване дотук ви кара да останете без дъх. Не сте във форма. Имате нужда от раздвижване.
— Физическото ми състояние не ви интересува. Аз…
Джеф я погледна съсредоточено.
— Формата ви е чудесна. Аз говоря за вашето състояние.
Когато той се усмихна, Ваялид почувства, че краката й се подкосяват. Никога преди не го беше виждала да се усмихва. Оказа се, че тя е напълно неподготвена да приеме невероятния чар, който излъчваше усмивката му. Струваше й се, че Господ е създал един съвършен човек и след това е отнел едната му ръка просто за да го направи смъртен.