Выбрать главу

Не че я заплашваше някаква опасност. Джеф не беше безразличен към жените въобще, но не би влязъл в стаята й, дори да го беше поканила. Ако някоя жена от Юга не може да го приеме, как би сторила това една янки? Беше се опитал да забрави за неуспеха си във Вирджиния последния път, но раната все още болеше. Видя Джулия още първия ден, когато пристигна там. Прекрасна, точно този тип жена, каквато се надяваше да намери. Красотата и искреността й му напомниха за всичко онова, което бе загубил. Нищо не бе изречено, но все пак съществуваше надежда. Ако не беше онзи ужасен инцидент, той може би щеше да направи непоправима грешка.

По време на състезание с каруци едно от колелата изскочи встрани и нарани човек. Още си спомняше пукането на разцепеното дърво, ужасните викове на пострадалия. Джеф беше единственият, който знаеше какво трябва да се направи, как се действаше в такива случаи. Бързо издаде няколко заповеди, съблече палтото си, разкъса ризата си на парчета за превръзки.

В този момент Джеф беше забелязал, че Джулия някак се затвори в себе си. Надяваше се това да е реакция от случилото се или дори да се е притеснила от голото му тяло. Но през нощта, когато размишляваше, осъзна, че всъщност тя се е ужасила от ръката му. Промяната в поведението й беше едва забележима, но все пак я имаше.

Беше преди почти десет години. Джеф не ходи повторно във Вирджиния, макар да знаеше, че накрая пак ще се върне. Нямаше намерение да открива дали Ваялид Гудуин е с по-широки разбирания по въпроса. Като се имаше предвид, че се е грижила за брат си, вероятно нямаше да се уплаши. Но той не искаше да го приеме просто защото беше виждала и по-лоши неща. Искаше му се за него да се мисли като за пълноценен човек. Като за всеки друг. Жестока ирония щеше да бъде, ако първата жена, която направеше това, се окажеше, че е една работеща жена от Масачузетс.

Джеф стигна до долния етаж и влезе в първата баня. Остави лампата на пода и вдигна клекалото на тоалетната. По-добре беше да се заключи. Ако някое от момичетата дойдеше тук, вероятно щеше да се разкрещи. Тази глупава янки щеше да е принудена да си помисли, че е направил нещо неприлично.

Господин Рандолф се чудеше защо ли е дошла в Колорадо. Не се обличаше като учителка. А пък и на кого ли се опитваше да направи впечатление с тези екстравагантни рокли? Трябваше да признае, че силните цветове влизаха в чудесен контраст с косата и очите й, но това облекло беше изключително неподходящо за пансион за момичета. Беше добре, че училище „Улф“ не беше за момчета. Не му се искаше да си мисли за еротичните сънища, които нейното присъствие щеше да възбужда в съзнанието на момчетата. Джеф дръпна устройството. Стресна се от шума, който се вдигна. Ако тоалетните трябваше да се изработват по новому, някой трябваше да измисля как да са малко по-безшумни, а не човек да има чувството, че водопад се спуска надолу по планински каньон. Очакваше, че поне половината от момичетата вече са си подали главите от стаите. Но когато отиде в салона, вратите бяха затворени и всичко тънеше в тишина. Когато тръгна нагоре по стълбите, се почуди какво ли е направила Ваялид, когато беше излязла. Тя вероятно напускаше училището понякога. Всеки нормален човек би полудял, ако стоеше заключен тук с шестнайсет малки момичета по цял ден, седмица след седмица. Но тук е имало карантина в продължение на повече от седмица. Усети, че почти я съжалява. Поспря пред вратата й. Не знаеше защо. Ако случайно се събудеше, щеше да му е доста трудно да обясни какво прави тук. Джеф се прибра в стаята си малко по-бързо от нужното. Реши, че ще е по-добре да не мисли за Ваялид Гудуин и да се захване с работа. По-точно казано, трябваше да се занимае с пазара в Чикаго. Цените биха нестабилни. Ако имаше късмет, щеше да направи много пари.

Ваялид се събуди. Можеше да се закълне, че беше чула стърженето на някакво зъбно колело отвън пред прозореца си, но когато погледна, видя, че няма нищо. Беше шест и седемнайсет сутринта. Легна си обратно и се зарови в завивките. Зимата беше дошла по-рано от обикновено тази година в Денвър. На тавана беше студено.

Помисли си какво ли прави господин Рандолф. Не беше си легнал, когато тя вече заспиваше. Вратата към стаята му беше отворена. Разбра по ивицата светлина в коридора. Дори когато вече си беше легнала, Ваялид го чуваше как се разхожда из стаята. Вероятно беше работил до късно през нощта. Надяваше се, че ще спи до късно тази сутрин. Би й било приятно, ако може да открадне малко време, през което не е необходимо да се разправя с него. Все още се опитваше да си наложи да не мисли за него. Беше си представяла, че той е просто един обикновен работник в банката, но се оказа, че е неин собственик. Смяташе го жесток, без човешка топлота, а той беше показал в отношението си към Еси не само разбиране, но и нежност. На два пъти беше сгрешила в преценката си за него. Дали грешеше и за други неща? Не. Той беше арогантен южняк, изпълнен с много горчивина по отношение на войната и на загубената си ръка. Беше решил, че трябва да си го изкара на всички, особено на жените янки.