— Служителите на господин Джеферсън са завзели салона — каза Бет. — Те дори са си запалили огън.
— Бедните хора трябва да се стоплят — каза Ваялид. — Той ги е накарал да стоят навън в този ужасен студ.
— Те са може би шест или седем души и всеки е със собствено бюро. Работят така, сякаш са в банката.
— А ти откъде знаеш? — каза Ваялид.
— Не мога да не погледна, когато отворят вратата все пак, нали?
— Ти не бива да стоиш там. — Когато видя, че Бет се изчервява, продължи: — Ти си надничала през ключалката.
— Е, добре, съвсем малко — каза Бет. — Има толкова симпатични мъже тук. Чувствам, че ще припадна само като си помисля.
— Не го прави. Аз мога да се справя сама.
— Да, вие можете. Нищо не може да ви разтревожи.
— Но това може. Бих искала госпожица Сетъл да ми беше отговорила. Чувствам се неудобно, като не знам как тя смята, че трябва да се държа с господин Рандолф.
— Той изглежда приятно, нали?
— Да, но е също и много взискателен. А сега е по-добре да се погрижим да сервираме закуската. Момичетата се бяха раздвижили и станали, когато слязох долу. Трябва да напиша на госпожица Сетъл за лифта. Потрепервам при мисълта, какво би могло да си помисли, когато го види.
Ваялид не беше стигнала и до половината на писмото, когато чу писъците на момичетата от втория етаж.
— Бет, виж какво става. Ако са близначките, изпрати ги при мен веднага.
Ваялид продължи с писмото, но едва си беше събрала мислите и тъкмо се канеше да напише следващото изречение, когато Бет връхлетя в стаята, останала почти без дъх.
— Той, госпожо… той е в банята и е почти напълно гол.
ГЛАВА ПЕТА
Ваялид имаше чувството, че всичко се движи, когато пристигна на втория етаж. Момичетата скачаха, крещяха и се държаха една за друга. Някои от тях изглеждаха, сякаш всеки момент ще припаднат. Бяха облечени, но повечето по нощници, с боси крака, с разпилени по раменете дълги коси, несресани. Впрочем те всички си прекарваха много добре.
— Какво е това, което чувам…
— Той е тук, вътре! — изкрещя Бети Сю, като посочи към банята и в същото време подскачаше нагоре-надолу като гумена топка. — Аз го видях, той няма никакви дрехи върху себе си.
Когато Джулиет се присъедини от другата й страна, Бети Сю отново започна да крещи. Подстриганата й руса коса подскачаше докато тя си въртеше главата насам-натам.