Выбрать главу

— Какво, по дяволите, ви става? — чу се плътен мъжки глас.

Момичетата замръзнаха на място и крясъците им спряха на минутата. Ваялид се обърна и видя, че стои на по-малко от шест инча разстояние от Джеф Рандолф. Беше гол от кръста нагоре. Почувства се, сякаш някой я е ударил в стомаха. Почти не можеше да диша. Не можеше да се движи. Джеф беше толкова близо, че можеше да усети мъжката му миризма, защото той беше тренирал дълго време и потта, която покриваше тялото му, сега под светлината правеше кожата му да блести. Пулсът му туптеше във вените на врата. Ваялид почти усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му. Можеше да прочете колко руси косъма се намират в центъра на гръдния му кош. Беше сигурна, че ще припадне.

Крясъците на Бети Сю (близначките бяха успели най-после да я хванат), прибавени към целия хор крясъци от различни места на салона, накараха Ваялид да слезе от небесата и да се осъзнае. Беше отговорна за момичетата. Трябваше да поеме нещата в свои ръце.

— Моля ви, приберете се обратно в банята — каза тя на Джеф, колкото можеше по-спокойно. — Ще говоря с вас веднага след като успокоя момичетата. Аурелия и Джулиет, веднага оставете Бети Сю на мира. Не я докосвайте отново, иначе аз няма да мога да направя нещо друго, освен да ви препоръчам за изключване от училище.

— Но тя излъга. Каза, че чичо Джеф бил гол — каза Аурелия.

— Разбрах какво е станало и ще говоря с нея. Но сега искам всичките изключение на близначките, да слезете долу. Не стойте тук. Не ме гледайте така втренчено, а тръгвайте.

Момичетата се разхилиха и забързаха надолу по стълбите, където можеха да си говорят на спокойствие.

— Тази заповед се отнася и за теб, Еси.

— Аз му казах, че може да дойде тук. — Еси нямаше желание да си тръгне. — Казах му, че имаме две бани.

— А ти какво правеше горе толкова рано?

— Исках да го попитам кога ще дойде татко. Той не миришеше на хубаво. Вие винаги сте ни казвали да се изкъпем, ако не миришем добре.

Ваялид погледна към Джеф. Като видя смутеното му лице, тя не можа да се сдържи да не се засмее.

— Добре, Еси, ти можеш да се прибираш долу заедно с другите момичета.

— А защо Аурелия и Джулиет трябва да останат? — попита — Еси.

— Те са негови племеннички. Освен това не смея да им се доверя и да ги оставя сами с Бети Сю.

— Не харесвам Бети Сю. — Тя не е хубава.

— Вземете Еси с вас и се приберете в стаята си — каза Ваялид на близначките. Не се обърна назад, за да застане лице в лице с Джеф, преди децата да са излезли от стаята. — Сега…

Почувства, че още веднъж близостта на Джеф й влияе със страшна сила. Трябваше веднага да си тръгне, ако искаше в главата й да остане някаква разумна мисъл. Надяваше се да го направи, без да изглежда, сякаш бяга. Не беше забелязала до този момент ръката на Джеф. Беше отрязана точно над лакътя. През изминалите четиринайсет години червенината от белега беше изчезнала.

— Какво, по дяволите, ви накара да слезете на този етаж? — попита тя, като отмести поглед от ръката на Джеф към лицето му. Не искаше да се преструва, че не е видяла ръката му, но и не искаше той да си помисли, че показва по-голям от обичайния интерес.

Погледите им се срещнаха. Двамата приличаха на дуелиращи се, с готови саби в ръцете, като всеки един изчакваше другия да направи първата стъпка.

— Мисля, че Еси обясни положението доста добре — каза той. — Трябваше да се изкъпя.

— Но да слезете долу полуоблечен…

— Имах намерение да се върна на горния етаж, преди момичетата да са се появили. Това е единствената риза, с която разполагам, преди счетоводителят да ми донесе някои други дрехи.

— Можехте да останете горе, докато той се върне. Можехте да изпратите да ме повикат. Можехте да направите поне десетина други неща, вместо да накарате почти половината от момичетата да изпаднат в истерия.

— Няма им нищо. Те просто се забавляваха.

— Разбирам. Но все пак вие накарахте някои от тях да се развълнуват прекалено много, особено Бети Сю.

— Кой? Тази малка крава?

— Настоявам да си подбирате думите — каза Ваялид.

— По-добре ли е, ако кажа „онази малка кучка“?

Ваялид пое дълбоко въздух и започна да брои до десет, надявайки се, че ще се сдържи да не избухне. Но стигна само до четири.

— Не! Бих предпочела да се приберете в стаята си и да не излизате оттам, докато карантината не свърши.

— Не мога да направя това. Докато се къпя, вие можете да си помислите за второто си най-желано нещо.

— След като създадохте толкова много безредици, предполагам, че сте се отказали да влизате в банята?