Омразата беше поддържала живота на Джеф през двете страшно студени зими в затвора. Мислеше, че я е забравил, но тя го навестяваше понякога. Подразни се от желанието на Тейлър да бъде любезен с Ваялид. Опитваше се да не я обвинява. Но тя му действаше като онази малка искрица, която е необходима, за да се възпламени барутът на натрупаната омраза.
В един от килерите Джеф намери стабилна дъбова маса. Доволен, че Ваялид не е тук, за да го види как се мъчи да я издърпа от стаята, я постави на краката й и оправи плота. Започна да пренася храната от асансьора и да я поставя на масата. Беше толкова абсурдно да се изпраща толкова много храна. Тя беше много дори за двама души. Тейлър беше изпратил храна за петима. Масата беше отрупана с кристал, сребърни прибори и фин порцелан и изглеждаше, сякаш човек се намира в хотела на брат му. Вероятно Ваялид не беше сядала на такава маса от времето, когато беше напуснала Масачузетс. А и как би могла, след като е затворена с шестнайсет малки момичета? Най-вероятно тя се хранеше с безвкусни зеленчуци, варено месо и от всичко това я болеше стомах.
Джеф погледна отрупаната с храна маса. Никога не би могъл да изяде всичко сам. Но той се беше държал доста грубо с Ваялид. Вярно, че беше забравила да му каже за карантината, но беше оставена сама да се грижи за шестнайсет момичета. Истинско чудо, че не си беше загубила ума все още.
Нито веднъж не си беше изпуснала нервите, макар че той беше направил всичко възможно, за да я провокира. Нямаше да го заболи, ако се опиташе поне веднъж да бъде любезен с нея. Време беше да й покаже, че и той може да потиска лошия си характер.
Все още обаче се колебаеше дали да я покани да вечерят заедно. И без това през следващите дни ще трябва дълго да са заедно. Не му се искаше да скъсява дистанцията помежду им. Ако направеше така, че да се сближат, това неминуемо щеше да доведе до очаквания от нейна страна. А надеждите на жените винаги бяха свързани с женитба.
Но за да бъде справедлив, той си даде сметка: Ваялид никога не беше показала, че има желание да приеме неговите симпатии. Погледна още веднъж към масата. Почувства се глупаво да седне така сам. Почувства се и като егоист да задържи такава хубава храна само за себе си. Може би пък няма да е толкова лошо да поговори час и нещо с нея. Джеф не искаше да говори за момичетата или пък за семейството. Всъщност нямаше и много значение. Ако се окажеше, че го отегчава, просто нямаше да я кани пак, независимо колко много храна изпращаше Тейлър.
Е, добре, ще я покани. По този начин дори щеше да й направи услуга, като й даде да се измъкне поне за час от момичетата. Двамата не се харесваха, но тя едва ли щеше да му откаже да дойде.
А може би щеше да го направи? Тази жена имаше достатъчно кураж да направи каквото пожелае, особено ако това ще го подразни. А той би се подразнил, ако тя му откажеше. Знаеше защо гордостта му беше толкова ранима, но от това нещата не се променяха. Не можеше да приеме лесно отказ на някоя жена, така както не можеше да се примири с неуспех в бизнеса си.
Знаеше как да постъпи в този случай. Не съществуваше жена, която би могла да пренебрегне Джеф Рандолф — включително и Ваялид Гудуин.
— Всичко е вярно — каза Ваялид, като подаде листа на Еси. — Как успя? Винаги ти е било трудно да се готвиш по математика.
— Чичкото ми помогна.
Ваялид не се беше качвала горе през целия ден. Джеф Рандолф не беше слизал долу, но все нещо постоянно й напомняше за присъствието му тук. Ето, това, че беше помогнал на Еси отново й напомни за него.
— Казва се господин Рандолф, Еси. Ако ще продължаваш да го посещаваш, трябва да запомниш името му.
— Той каза, че за него няма значение как ще го наричам.
— Може и да е така, но ти трябва да знаеш имената на хората. Това е израз на любезност. Разбра ли всичко, което ти казах? — Ваялид посочи към тетрадката по математика.
— Ъхъ. Господин Рандолф ме накара да реша всички задачи сама. Каза ми, че никога не трябва да завися от другите хора.
На Ваялид й се искаше господин Рандолф да си запази философските заключения за себе си. На Еси и без това й беше достатъчно трудно да свикне без баща си.