— Обясни ми.
На Ваялид й бяха необходими само няколко минути, за да разбере, че Еси наистина разбира урока. Чудеше се какво специално има у нея, което караше Джеф да бъде мил с нея. Той дори към собствените си племеннички не се отнасяше толкова добре, колкото с Еси.
— Горда съм с теб — каза Ваялид, когато детето свърши с обясненията. — Надявам се, че и в бъдеще ще се справяш добре.
— Господин Рандолф каза, че ако не разбирам нещо, мога да отида и да го попитам.
Ваялид се чудеше дали господин Рандолф си даваше сметка какво ще се случи с Еси, когато той си тръгне. Явно не можеше да разбере, че човек не може да спечели доверието на едно дете и след няколко дни да изчезне, без това дете да бъде дълбоко наранено. Възможно е, понеже беше сам, да има нужда от Еси така, както тя имаше нужда от него. Но Джеф трябваше да разбере, че той по-лесно би могъл да свикне със загубата на приятел, отколкото Еси.
Ваялид се чудеше всъщност дали тези нейни разсъждения бяха верни. Може би той имаше нужда от някой близо до себе си не по-малко, отколкото Еси имаше нужда да повярва, че баща й я обича.
— Ето, че Бет вика всички на вечеря. — Ваялид стана от стола. — По-добре побързай, защото другите момичета ще изядат всичко, преди да си отишла.
— Това повече няма да става. — Еси се усмихваше. — Аурелия и Джулиет казаха, че ще ми пазят място до тях.
Ако господин Рандолф беше успял да накара близначките да вземат Еси под свое крило, той беше направил голямо добро на детето. Никой освен Бети Сю не искаше да приеме за приятелки близначките Рандолф. Дори и чичо им да не беше Рандолф, те пак биха отстоявали своето.
Ваялид се чудеше дали да се храни с момичетата, или да не се качи в стаята си. В интерес на истината не й се искаше да направи нито едното, нито другото. Чувстваше се обхваната от някакво безпокойство. Би дала заплатата си за цял месец само да имаше възможност да напусне сградата за няколко минути.
Въздъхна. И тя както господин Рандолф беше един затворник тук, само че беше тук от десет дни, докато той — само от един. Чудеше се как ли ще стои затворен четири дни.
„Не ставай глупачка. Четири дни са нищо в сравнение с това да си затворник в продължение на две години.“
Онова, което беше чула за страданията в затворите беше достатъчно, за да й се повдигне. Не можеше да си представи как някой с толкова сериозна рана би могъл да преживее в затвора или пък как някоя жена би могла да откаже да се грижи за ранен човек, независимо дали той е от Конфедерацията или от янките. Нищо чудно, че Джеф Рандолф беше ядосан на целия свят и по-специално на янките. Ваялид нямаше толкова сериозни причини за това и все пак и тя имаше насъбрани лоши чувства към хората от юга.
Джулиет слизаше надолу по стълбите. Спря се точно пред Ваялид.
— Чичо Джеф каза, че ще вечеряте с него. Той каза, че да вечеряш с врага не може да е по-неприятно от това да вечеряш с шестнайсет бърборещи женски.
— И освен това той каза, че обещава да не е разсъблечен на вечеря — добави Аурелия с дяволита усмивка.
— Джулиет, кажи му, че му благодаря за поканата, но че ще вечерям с шестнайсетте бърборещи женски.
— Няма да му се хареса — каза Аурелия, докато Джулиет вземаше стълбите по две.
— Не съм и очаквала. А сега по-добре ще е да сядате на масата. Еси има нужда от вас.
— Ако тази ужасна Бети Сю каже само една дума…
— Сигурна съм, че няма да каже. Но вие трябва да се опитате да не я дразните. Тя не е много по-различна от вас по отношение на послушанието и пазенето на тишина.
— Ние от рода Рандолф никога не пазим тишина — каза Аурелия. — Обичаме да се открояваме.
— Този вид поведение може да е подходящ за малки момчета, но за момичетата не знам…
— Татко казва, че момичетата трябва да са смели като момчетата.
— Какво казва майка ви? — попита Ваялид, сигурна, че Джордж Рандолф би могъл да даде малко по-друг съвет на дъщерите си.
— Мама казва, че ако наоколо няма жени, мъжете щяха да бъдат животни. Освен това казва, че мъжете от рода Рандолф щяха да бъдат от най-лошите животни.
— Бих искала да се срещна с вашата майка. Тя, изглежда, е невероятна жена.
— Чичо Медисън казва, че мама е татарка. Аз не знам какво значи това, но леля Фърн много се смее, когато чуе тези думи.
Независимо от усилията, които беше положила, Ваялид не беше успяла да научи близначките да вървят спокойно. Техният свят се движеше в галоп.
— Чичо Джеф каза, че ако не се качите, ще слезе долу. Каза ми да ви предам, че не си спомня какво е направил с ризата си.
— Но това е шантаж! — Ваялид не си даде сметка, че говори на глас.