Не беше сигурна какво точно да му отговори. Можеше да му каже, че просто не е искала, или че никой не е поискал ръката й, но и в двата случая щеше да го излъже, а усещаше, че щеше да разбере, че го лъже.
— Предполагам, че моментът не беше подходящ. А когато реших, че му е дошло времето, вече бе твърде късно.
— Не ставай смешна. Ти си красива жена и си все още млада. На колко си години все пак?
Никакво чувство за такт ли нямаше този човек? Не осъзнаваше ли, че една жена на нейните години нямаше желание да обсъжда възрастта си?
— Вече ти казах.
— Забравих.
Хората винаги забравяха възрастта на старите моми.
— На двайсет и девет и отдавна съм прехвърлила подходящата за брак възраст.
— Аз пък съм на трийсет и седем и смятам, че съм в най-подходящата за брак възраст.
— Съмнявам се, че някое шестнайсет-седемнайсетгодишно момиче би се съгласило с теб — отвърна тя малко по-рязко. Той я погледна с неприкрита изненада.
— За бога, аз нямам намерение да се женя за дете.
— Това е най-подходящата за брак възраст за жените. — Не знаеше какво си мислеше той, но бе очевидно, че е успяла да го изненада. Толкова по-добре. Зарадва се, че не беше единствената, която губеше самообладание по време на безкрайната им вечеря. — Ако не искаш толкова млада жена, каква търсиш?
Джеф я погледна по начина, по който според нея би погледнал някой новоназначен служител в банката, който току-що е объркал първата поставена му задача.
— Нямаш право да ми задаваш повече въпроси, преди да си отговорила на моите.
— Това е дълга и тъжна история — започна неохотно тя. — Ще си помислиш, че търся съжаление.
— Никога не съжалявам хората. Съжалението само ги кара да се въргалят в собствената си безпомощност.
Дано никоя жена не го е обичала истински, защото в противен случай животът й би представлявал нещастна поредица от неизпълнени надежди. Ваялид се зачуди дали той наистина се интересуваше защо не се е омъжила. Джеф не беше човек, който си позволяваше да любопитства само заради самото любопитство, но той със сигурност не се интересуваше от нея.
— Когато бях деветгодишна, брат ми се присъедини към армията на Съюза. Баща ми беше лекар и го мобилизираха, за да се грижи за ранените. Беше отличен лекар, но имаше слаба воля. През целия си живот разчиташе на майка ми. Тя му помагаше да се грижи за военнопленниците, но заболя от дизентерия и почина. Тогава армията позволи на баща ми да се върне у дома, но той вече не бе същият. Постоянно говореше за купищата ръце и крака, които се събирали на камари пред лекарските палатки след сражение, за мъже, които загинали по бойните полета, защото никой не можел да стигне до тях, за мъже, на които никой лекар не бил в състояние да помогне и които крещели в агония, докато не настъпела смъртта. Единствено пиенето го караше да забрави всичко това.
— А ти? — попита Джеф.
— Аз бях на тринайсет. Какво може да направи едно тринайсетгодишно момиче за мъж, който се измъчва, както се измъчваше баща ми? — Дори и майка й не би била в състояние да помогне на баща й. Той просто бе видял твърде много ужасни неща и психиката му не бе издържала. — Баща ми може би щеше да се оправи, ако брат ми не се бе върнал у дома инвалид. Джонас бе загубил и двата си крака, но изглежда имаше и някакво вътрешно нараняване. Независимо от всички усилия на лекарите той не можа да се възстанови. С всеки изминал ден отслабваше все повече, докато най-накрая почина. След това баща ми изгуби желание да живее. Той спря да ходи в болницата и да посещава пациенти по домовете. През по-голямата част от времето беше мъртво пиян. Една вечер се спънал на някакво стълбище, паднал и си счупил врата.
— Нямаше ли други роднини?
— Дойдох тук, за да съм близо до чичо си. — Нямаше намерение да казва на Джеф за смъртта на чичо си, нито пък за загубата на мината. Просто не й се говореше за това.
Почувства облекчение, когато Джеф не й каза колко много съжалявал и как с времето болката й щяла да намалее. Знаеше, че това не е вярно, че болката никога няма да изчезне, но тя ще свикне с нея.
— Какво толкова търсиш у една жена, че е невъзможно да я намериш извън Вирджиния? — попита го Ваялид.
— Вече ти казах.
— Навсякъде можеш да намериш много нежни, уравновесени жени, които се справят добре с домакинската работа. Какво толкова особено има у жена, която е родена във Вирджиния?
Първоначално Ваялид си помисли, че Джеф няма да й отговори, но след това осъзна, че той се отнася в някакъв свой свят. Дори не беше сигурна дали той самият го осъзнава.
— Става въпрос за качеството — отговори й той най-накрая. — Диамантите и перлите имат най-различно качество, но човек винаги търси най-хубавите. Истинската южнячка е като идеалния скъпоценен камък. Тя е колкото красива, толкова и грациозна. Знае как да се държи във всяка една ситуация. Подрежда домакинството си така, че да създава най-голямо удобство на съпруга си. Думата на съпруга й е закон за нея и тя никога не му се противи и не поставя под съмнение решенията му. Любовта й е безкрайна, а верността й вечна. Знае кога да говори и кога да мълчи. Грижи се за децата и прислужниците й да бъдат възпитани и да се държат към съпруга й със същото уважение и почитание, което му отдава тя. Домът й е спасително пристанище за него, а приятелите му са винаги добре дошли. Неговото щастие е най-голяма радост за нея.
Джеф сякаш говореше за някаква робиня или наложница! Ваялид не можеше да повярва, че един интелигентен мъж можеше да мисли по този начин.
— И много такива жени ли има във Вирджиния? — попита тя с престорена невинност. — Смея да твърдя, че можеш да намериш достатъчно такива глупави — може би трябва да кажа безгръбначни — жени и на север. Всъщност, съмнявам се, че ще ти се наложи да търсиш дълго.
На лицето на Джеф се изписаха последователно изненада, шок и гняв.
— Трябваше да се досетя, че една севернячка няма да разбере за какво й говоря.
— Разбрах те отлично. — Ваялид свиваше кърпата си и отблъскваше назад стола си. — Мога само да предположа, че влошаващото се качество на жените от Юга е причината, поради която загубихте войната. Южняшките мъже трябва да са наистина забележителни, щом са успели да прикрият недостатъците си толкова дълго. Сигурен ли си, че мъже като Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън не са били откраднати от Севера, докато са били бебета?
Докато се изправяше, Ваялид си помисли, че Джеф ще избухне.
— Благодаря за вечерята. Предайте почитанията ми на брат си. Не мога да ви пожелая късмет в търсенето на съпруга. Не ми се иска да вярвам, че такава жена изобщо съществува, но ако все пак я има, надявам се да се погрижите добре за нея. Тя очевидно няма да бъде способна да се грижи сама за себе си.
— Госпожице Гудуин, вие имате доста странно мнение за южнячките. — Гласът му бе студен и режещ.
— Ако е така, това се дължи само на вас. Никога не съм предполагала, че една интелигентна жена може да се превърне в такава карикатура, нито пък, че подобна карикатура би проявила интерес към мъж с вашия интелект. Може би просто не знаете нищо за жените. Предполагам, че това е причината все още да не сте женен. Иначе изглеждате достатъчно добре. — Тя направи нещо, за което смяташе, че е реверанс на дама от Юга. — Лека нощ, господин Рандолф.