— Става въпрос за качеството — отговори й той най-накрая. — Диамантите и перлите имат най-различно качество, но човек винаги търси най-хубавите. Истинската южнячка е като идеалния скъпоценен камък. Тя е колкото красива, толкова и грациозна. Знае как да се държи във всяка една ситуация. Подрежда домакинството си така, че да създава най-голямо удобство на съпруга си. Думата на съпруга й е закон за нея и тя никога не му се противи и не поставя под съмнение решенията му. Любовта й е безкрайна, а верността й вечна. Знае кога да говори и кога да мълчи. Грижи се за децата и прислужниците й да бъдат възпитани и да се държат към съпруга й със същото уважение и почитание, което му отдава тя. Домът й е спасително пристанище за него, а приятелите му са винаги добре дошли. Неговото щастие е най-голяма радост за нея.
Джеф сякаш говореше за някаква робиня или наложница! Ваялид не можеше да повярва, че един интелигентен мъж можеше да мисли по този начин.
— И много такива жени ли има във Вирджиния? — попита тя с престорена невинност. — Смея да твърдя, че можеш да намериш достатъчно такива глупави — може би трябва да кажа безгръбначни — жени и на север. Всъщност, съмнявам се, че ще ти се наложи да търсиш дълго.
На лицето на Джеф се изписаха последователно изненада, шок и гняв.
— Трябваше да се досетя, че една севернячка няма да разбере за какво й говоря.
— Разбрах те отлично. — Ваялид свиваше кърпата си и отблъскваше назад стола си. — Мога само да предположа, че влошаващото се качество на жените от Юга е причината, поради която загубихте войната. Южняшките мъже трябва да са наистина забележителни, щом са успели да прикрият недостатъците си толкова дълго. Сигурен ли си, че мъже като Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън не са били откраднати от Севера, докато са били бебета?
Докато се изправяше, Ваялид си помисли, че Джеф ще избухне.
— Благодаря за вечерята. Предайте почитанията ми на брат си. Не мога да ви пожелая късмет в търсенето на съпруга. Не ми се иска да вярвам, че такава жена изобщо съществува, но ако все пак я има, надявам се да се погрижите добре за нея. Тя очевидно няма да бъде способна да се грижи сама за себе си.
— Госпожице Гудуин, вие имате доста странно мнение за южнячките. — Гласът му бе студен и режещ.
— Ако е така, това се дължи само на вас. Никога не съм предполагала, че една интелигентна жена може да се превърне в такава карикатура, нито пък, че подобна карикатура би проявила интерес към мъж с вашия интелект. Може би просто не знаете нищо за жените. Предполагам, че това е причината все още да не сте женен. Иначе изглеждате достатъчно добре. — Тя направи нещо, за което смяташе, че е реверанс на дама от Юга. — Лека нощ, господин Рандолф.
Джеф се зарече никога повече да не кани жена на вечеря. Той беше толкова ядосан, че буквално хвърли чиниите върху асансьора. Ако Тейлър и утре му изпратеше храна за петима, щеше да покани госпожица Сетъл.
Какво знаеше Ваялид за южнячките? Никой янки не можеше да разбере какво означава да си роден на юг. Северняците водеха напълно различен начин на живот — винаги бързаха, винаги се опитваха да вземат превес над съседите си, винаги се опитваха да получат нещо, което не притежаваха, да станат такива, каквото не бяха. Нищо не им беше достатъчно. Те винаги искаха повече, защото смятаха, че трябва да притежават най-много.
Те не разбираха, че южняците не се интересуват дали всички останали са по-богати от тях. Южняците си помагаха един на друг и деляха всичко. Южняците предпочитаха да загинат, вместо да бъдат опозорени.
Джеф знаеше, че не трябва да се ядосва толкова. Той никога не бе очаквал Ваялид да разбере нещо толкова чуждо на природата й. Тя може би щеше да се промени с времето, но той доста се съмняваше в това. То беше нещо, с което човек се раждаше, нещо подобно на това да се научиш да понасяш горещината.
Той си казваше, че за него няма значение какво мисли Ваялид, но това беше лъжа. Тя го дразнеше. Може би той просто не можеше да търпи една толкова привлекателна жена с толкова погрешни представи.
А и истината беше, че той самият не бе улеснил нещата. Бе зяпнал от удивление, когато се бе появила на площадката на стълбището като някакво видение, облечена в онази тъмносиня рокля, която караше очите й да блестят като сапфири. През цялата вечер не бе можел да мисли за нищо друго, освен да сипва още храна в чинията й.
Когато най-после си бе възвърнал дар слово, бе започнал да я разпитва за миналото й. И на всичко отгоре се бе тревожил, че няма да бъде в състояние да води интересен разговор! Дори едно дете би се справило по-добре от него.
Но той се нуждаеше от време, за да се съвземе от шока, причинен от откритието, че бе помислил неща, които противоречаха на всичко, което бе казал и в което бе вярвал през последните двайсет години. Бе признал, че смята Ваялид за красива и че тя го привлича. Харесваше я и я намираше за интересна.