Ваялид си наложи да не мисли за Лидвил, мината и Харви. Докато карантината не бъдеше вдигната, тя постоянно щеше да се притеснява какво ли още може да направи Джеф Рандолф.
„По-добре си помисли какво прави той с теб. Никога преди не си реагирала така на мъж. Не е възможно да се влюбваш в него, нали?“
Тази мисъл беше толкова абсурдна, че Ваялид не й обърна особено внимание. Несъмнено обаче Джеф й влияеше много силно и по много неочакван за нея начин. Нейната детска любов — Нейтън Уейнрайт — никога не й бе влиял по такъв начин, а бе искал да се ожени за нея. Това не можеше да се дължи на личността на Джеф Рандолф, а по-вероятно се дължеше на тялото му. Само един поглед я бе накарал буквално да се разтрепери.
За бога, та тя желаеше Джеф Рандолф! Сигурно това беше отговорът, единственото смислено обяснение. Тя, Ваялид Анкун Гудуин, желаеше мъж, когото дори не харесваше. Първата й реакция бе да изпита ужас от това, че си бе позволила да се поддаде на такова примитивно чувство.
След това обаче усети иронията на ситуацията и й се прииска да се разсмее. Бе прекарала целия си живот загрижена единствено за съзнанието, за духа, за истинския смисъл на живота — дори бе казвала, че презира тялото като причина за привличане между две човешки същества — и всичко това само за да бъде предадена от собственото си тяло при първия удобен случай.
Зърната на гърдите й бяха набъбнали и бяха станали толкова чувствителни, че през ризата си усещаше твърдостта на корсета си. Дори и при най-малкото движение на раменете й търкането на плата в гърдите й я караше да изпитва лека болка.
Още по-голяма изненада бе усещането в стомаха й. Такова нещо Ваялид не бе изпитвала никога. То бе толкова различно и непознато, че отначало дори не разбра какво означаваше. Но когато почувства горещина и влага в най-интимните части на тялото си, вече знаеше точно какво означаваше това усещане. Тялото й реагираше на близостта на Джеф Рандолф.
Ваялид се отмести от прозореца, но така вратата на банята попадна в полезрението й. Знаеше, че Джеф е гол зад тази врата, и това още повече засили усещанията, които я измъчваха.
— Госпожице Гудуин. — Гласът на една от ученичките я извади от мислите й.
— Какво има, Корин?
— Трябва да отида до тоалетната.
— Не можеш ли да почакаш? — Ами ако Джеф излезеше чисто гол от банята в коридора? Не се съмняваше, че е способен на подобно нещо просто за да я ужаси.
— Не — отговори момичето.
Ваялид сви рамене и тръгна по коридора.
— Добре. Върви след мен. Използвай тази — каза тя и посочи към втората тоалетна. — И не излизай, преди да съм ти казала.
— Да, ма’ам. — Корин изчезна зад вратата.
Ваялид застана пред вратата на банята, въпреки че всяка секунда някакъв вътрешен глас й повтаряше все по-високо и по-високо, че Джеф е гол и само една стена го дели от нея. Единственото, което трябваше да направи… Ваялид отказа да си позволи да завърши тази мисъл.
Беше събота и момичетата щяха да учат само половин ден. Ваялид щеше да бъде достатъчно заета да им намери работа за останалата част от деня. В неделя щеше да бъде още по-зле. Трябваше да прегледа списъка си със задачи, за да се увери, че ученичките й имаха достатъчно заетост.
Ваялид тъкмо бе започнала да прехвърля наум задачите, които щеше да им даде, когато Корин почука на вратата. Ваялид се ослуша, но откъм банята не се чуваше нищо. Тя се надяваше Джеф да е все още във ваната.
— Добре. Вече можеш да излезеш.
Корин отвори вратата и тръгна бързо по коридора. Вратата на стаята й едва се бе затворила зад нея, когато вратата на банята зад Ваялид се отвори. Тя се обърна и застана лице в лице с Джеф.
Първото нещо, което Ваялид усети, бе някакъв свеж аромат, примесен с миризма на сапун. Никога не бе предполагала, че един мъж може да мирише толкова хубаво. Опита да се овладее. Отстъпи назад.
— Помолих ви да почукате, преди да излезете. Защо отказвате да правите дори и най-дребното нещо, за което ви помоля?
— Извинете, забравих.
— Моля ви, вървете си в стаята. Момичетата започнаха да стават нетърпеливи. Току-що се разминахте с една от тях за няколко секунди. Благодаря на бога, че тя не ви видя.
— Не съм предполагал, че севернячките са такива моралистки. — Изражението му беше странно и Ваялид се зачуди какво ли щеше да й направи сега. Не знаеше дали вярва в онова, което казва, но бе уверена, че Джеф се опитва да я провокира.