— Ако ставаше дума само за мен, изобщо не ме интересува какво правите — излъга го нагло. — Но не мога да ви позволя да поставяте тези момичета в неудобно положение. Ако се разчуе, че сте се разхождали по коридора пред очите им, това ще се отрази зле на репутацията на училището.
Джеф повдигна вежди.
— Или ще увеличи молбите за прием.
— Господин Рандолф, вие напълно провалихте съня на момичетата. Моля, позволете ми да продължа да си върша работата.
— Мислех, че събота е почивен ден за всички.
— Момичетата нямат учебни часове, но моите задължения си остават непроменени. — Ваялид чу звука на асансьора от външната страна на сградата. — Очевидно това важи и за вас. Струва ми се, че първият ви товар със задачи току-що тръгна нагоре.
На Джеф сякаш не му се искаше да тръгне и това изненада Ваялид. Мислеше, че той живее заради работата си и за него не съществува нищо друго, освен работа.
— Предполагам, че сътрудниците ви вече са готови за работа и ви чакат в дневната — каза тя.
— Сигурно е така, щом като асансьорът работи, нали?
— Защо не ги оставите да си починат в събота и неделя?
— Те почиват в неделя.
— Но това е само един ден.
— Аз не почивам и толкова.
— Ако искате да се съсипете, като работите денонощно по седем дни в седмицата, аз нямам нищо против, но ми се струва, че някои от служителите ви биха искали да се видят със семействата си.
— И го правят всяка вечер, когато се приберат у дома си.
— Те работят толкова до късно, че когато се приберат, децата им вече са заспали, а вечерята отдавна е изстинала.
— Госпожице Гудуин, аз не съм асоциация за подпомагане на жените. Плащам добре на хората си. Ако работното време не им харесва, могат да си намерят друга работа.
— Не се учудвам, че сте принуден да търсите компания в работата си. Вие не сте човек и ви липсва състрадание към хората.
— Предпочитам да мисля, че не смесвам състраданието със сантименталността. Хората нямат нужда от тази безполезна емоция. Тя с нищо не подобрява живота им, но ги прави по-слаби.
— Не всички са толкова силни като вас, господин Рандолф.
— Може и да е така, но това не е основание да очаквате от мен да променя изискванията си към служителите.
— Но вие не можете…
— Този разговор не води доникъде. Двамата никога няма да постигнем съгласие по въпроса. Довиждане. Желая ви приятен ден.
— Госпожице Гудуин! Госпожице Гудуин! — извика Еси и се затича към Ваялид, размахала лист хартия в ръка. — Татко ми е написал писмо. Господин Рандолф каза, че той ще ми пише.
С озарено от щастие лице детето прегърна Ваялид.
— Те не му позволили да дойде да ме види, но все пак му разрешили да ми напише писмо. Казва, че когато карантината бъде вдигната, ще се върне. Кога ще я вдигнат, госпожице Гудуин? Искам да му пиша и да му кажа веднага.
— Ако не се случи нещо непредвидено, би трябвало да я вдигнат в понеделник на обяд. Искаш ли да ти помогна да си напишеш писмото?
— Трябва да го покажа на Аурелия и Джулиет. — Еси тръгна към близначките, които седяха в ъгъла, навели глави една към друга. Те бяха прекарали цялата сутрин в тази поза и Ваялид се тревожеше, че замислят някаква нова беля.
— Ще го покажа и на онази гадна Бети Сю. Искам да й докажа, че сгреши. След това ще го покажа на господин Рандолф. Той обеща да ми помогне да пиша на татко.
Ваялид се почувства малко обидена от това, че Еси предпочиташе Джеф пред нея. Тя си напомни, че детето изпитваше отчаяна нужда от одобрението на някой мъж, но въпреки това изпита ревност.
„Бъди честна. Той успя да накара бащата на Еси да й пише и да обещае да я посети. Никой друг не е успял да направи дори толкова.“
Еси прелетя край Ваялид и се понесе тичешком нагоре по стълбите.
— Отивам да занеса писмото на господин Рандолф — извика тя през рамо, докато вземаше стълбите по две наведнъж. В много отношения Еси започваше да се държи като близначките.
Ваялид осъзна, че изпитва ужасно любопитство какво щеше да каже Джеф Рандолф, когато Еси му покажеше писмото си. Тя дори си измисли няколко причини да се качи на втория етаж, но бързо ги отхвърли. Колкото по-малко се виждаше с него, толкова по-добре. Само като си спомнеше какво бе станало тази сутрин, и пулсът й се ускоряваше.
Ваялид направи усилие да се овладее. Освен че не искаше да бъде привлечена от Джеф, тя не искаше и да остави емоциите си на благосклонността на физическата си природа. Случката от сутринта й бе доказала, че не е в състояние да контролира тялото си. А щом не можеше да контролира тялото си, не можеше да контролира емоциите си. А щом като не можеше да контролира емоциите си, нямаше контрол върху себе си. А щом не можеше да контролира себе си, то Рандолф щеше да я контролира. Ваялид не можеше да приеме това. Трябваше да се отърси от неговото влияние на всяка цена.