— Не мислите ли, че е крайно време да спрем да се обръщаме един към друг с „госпожице“ и „господине“? Знам, че след няколко дни ще си тръгнете, но предпочитам да ме наричате Ваялид.
— Наричайте ме Джеф. Томас Джеферсън Рандолф. Сама можете да се досетите на кого са ме кръстили.
— Томас Джеферсън! Прекрасно е да носите името на един от най-великите мъже в историята на страната ни.
— Всъщност той ми е далечен братовчед.
Джеф не знаеше защо й каза това. Той и братята му бяха решили да не казват на никого, че баща им ги е кръстил на американски президенти. Те също така избягваха и да споменават за роднинската си връзка с някои от най-известните хора в страната. И без това половината от хората не им вярваха, а останалата половина ги харесваше само заради това.
Ваялид го зяпна с недоверие, което бе заменено от удивление.
— Това е истина, нали?
— Не знам защо ти го казах. Не трябваше. Но след като вече знаеш, трябва да ти кажа, че съм роднина и на генерал Робърт Е. Лий.
Той видя как топлината и удоволствието изчезват от погледа й, за да бъдат заменени от стоманен блясък, който никога преди не беше виждал.
— Обикновено с братята ми не говорим много за семейството си. Роднинските ни връзки, изглежда, ни носят повече беди, отколкото добрини.
Ваялид се опита да се усмихне, но без особен успех.
— Не се притеснявай. Няма да те държа отговорен за делата на близките ти. А сега ще е най-добре да се качиш горе, преди някое от момичетата да е излязло в коридора.
Джеф се поколеба. Той не можеше да си представи защо новината за роднинската му връзка с Робърт Лий бе предизвикала такава реакция, но очевидно тук имаше нещо много дълбоко, за което Ваялид не искаше да говори и което много я ядосваше.
Тя се обърна и тръгна по коридора, но изведнъж спря.
— Поканата да дойдеш на службата с нас остава.
— Не.
— Ако е заради ръката ти, мисля, че е крайно време да се помириш със своя Създател.
— И ако не го направя?
— Въпреки това трябва да дойдеш. У теб има натрупан много гняв. Никога няма да бъдеш щастлив, ако не се отървеш от него.
— И според теб посещението на църковната служба ще ми помогне, така ли?
— Може би. Аз не спирам да се надявам, че ще помогне на мен.
С тези думи тя се обърна и започна да чука по вратите.
— Ставайте, момичета. Службата започва след час.
Джеф искаше да я попита какво бе имала предвид с последната си забележка, но Ваялид очевидно бе свършила с разговора за момента. Той тръгна нагоре по стълбите. Може би щеше да я попита по-късно вечерта. Може би тя искаше той да вярва, че нейният живот е по-спокоен от неговия, но несъмнено нещо я тревожеше.
На Джеф не му харесваше да вижда в очите на Ваялид гнева, с който той самият бе живял толкова дълго. Знаеше какво му бе причинил неговият гняв и не искаше същото да се случи и с нея.
Еси подаде глава през вратата.
— Госпожица Гудуин иска да знае дали ще дойдете с нас на службата.
Джеф се намръщи и вдигна поглед от бележките си.
— Имам много работа. — Той посочи към няколкото камари документи пред себе си.
— Татко ще дойде. Той ми изпрати писмо. — Момичето извади писмото и му го показа. — Той вече е тук.
— Тогава нямаш нужда от мен — каза Джеф и се приготви да продължи с работата си.
— Той ще бъде далеч. Ще ни сложат на балкона, а той е ужасно висок. Страх ме е да излизам на балкона.
— Тогава се дръж за ръката на госпожица Гудуин. — Еси не помръдна от мястото си и Джеф каза: — По-добре върви да се облечеш, за да не закъснееш.
— Вече съм облечена — отвърна тя, влезе в стаята и направи пирует, за да му покаже роклята си.
Джеф си каза, че ще трябва да внимава повече какво говори. Ако беше казал подобно нещо на жена, с която току-що бе прекарал доста време, да се приготви да бъде забелязана, тя вероятно би се ядосала толкова много, че да разкъса документите му на парченца.
— Много си хубава. Сигурен съм, че баща ти ще се гордее с теб.
— Той ще дойде утре.
— Вече ми го каза. А сега ще е най-добре да се върнеш долу. Скоро ще стане време за службата.
— Сигурен ли си, че няма да дойдеш? — попита друго гласче. Беше Аурелия. До ангелското й личице се виждаше това на сестра й Джулиет.
— Вие двете какво правите тук?
— Дойдохме да видим дали ще дойдеш за службата.
— Вече казах на госпожица Гудуин, че няма да дойда.
Близначките изглеждаха много доволни.
— Добре.
Джеф моментално почувства тревога. Нещо му подсказа, че наближава опасност.
— И какво толкова му е доброто?
— И ние не искаме да ходим на службата. Госпожица Гудуин каза, че ако не дойдеш, можем да останем при теб.