Джеф отвори една от вратите от дясната страна на коридора. Бет нареждаше масата за вечеря и се стресна, когато вдигна очи и го видя.
— Търся Ваялид… госпожица Гудуин — каза той, тъй като не можа да измисли друга причина, която да обяснява присъствието му тук.
— Тя е в час в другия край на коридора — каза момичето. — Карантината ще бъде вдигната утре и момичетата трябва да се върнат към нормалните си занимания.
Той затвори вратата, мина по коридора и отвори единствената врата, която видя. Тази стая беше пълна с чинове, на всеки от които седеше по едно момиче с отворена пред него книга. Ваялид стоеше до черна дъска, на която бяха написани една дузина имена.
— Това е господин Рандолф — каза Еси. — Ще ми помогнете ли с аритметиката?
— Аз също имам нужда от помощ — каза Аурелия, — а и той ми е чичо.
— Влезте, господин Рандолф — покани го Ваялид. — Идвате тъкмо навреме, за да ни помогнете с урока за Гражданската война.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Инстинктът за оцеляване на Джеф беше почти толкова силно развит, колкото и на Джордж. Посланието му беше напълно ясно — трябваше да се оттегли и да бяга, за да се спаси. Навлизаше в минно поле, от което нямаше да излезе жив. Врагът бе насочил тежката си артилерия към сърцето му, а той стоеше там само по риза.
Но Джеф притежаваше също така и инстинктите на стар боен кон. Веднъж подушил мириса на сражението, вече не можеше да избяга от бойното поле. Усети как тялото му се напрегна и по лицето му изби пот. Самата мисъл за войната връщаше спомена за ужаса на онези години. Той отново усещаше мириса на кръв, чуваше свистенето на снарядите, виждаше труповете, вкусваше прашния въздух и чувстваше изгарящата топлина от големите оръдия.
Виждаше и лицата на загиналите и осакатените, лица на приятели, на мъже, които бяха жертвали живота си, цветът на младежта на Юга изклан като добитък. Жестоката несправедливост на всичко това застана като буца в гърлото му.
— Аз вече приключих с урока по история — каза Еси.
— Може би господин Рандолф ще ти помогне, когато свърши да говори. Рядко ни се случва да научим нещо за войната от човек, който наистина е взел участие в нея. Той е роднина на генерал Робърт Е. Лий и може би ще ни разясни защо генералът направи всичко възможно, за да удължи войната.
Шокираният поглед на Джеф се спря върху Ваялид.
— Баща ни е участвал във войната — каза Джулиет, — но никога не говори за нея. Той има сабя, която държи в кабинета си, но не иска да ни каже каква е тя.
— Това е офицерска сабя — каза Джеф, без да сваля очи от Ваялид.
— Защо не започнете, като ни разясните причините, които доведоха до започването на войната? — предложи Ваялид.
Тя не приличаше на жената, с която Джеф бе говорил през последните няколко дни. Не че се държеше ядосано или враждебно. Просто се бе превърнала в някакъв друг човек, студен и отдалечен.
— Ставаше въпрос за правата на щатите — започна Джеф. — Южните щати вярваха, че имат правото да решават сами съдбата си. Когато вече не искаха да бъдат част от Съединените щати, сметнаха, че имат правото да се отцепят.
— Какво означава да се отцепят? — попита Еси.
— Да се отделят и да създадат своя държава — обясни Ваялид. — Това означава ли, че Тексас щеше да бъде в държава, различна от Колорадо? — поинтересува се Джулиет.
— Да, ако Югът бе спечелил войната — отвърна Ваялид.
— И Уайоминг ли? — попита Аурелия.
— Да.
Близначките се спогледаха.
— Нямаше да ми харесва, ако чичо Монти живееше в друга държава — каза Джулиет.
— Щеше да имаш възможност да ходиш дотам и да се връщаш, както правим с Мексико — поясни Джеф.
— Татко не иска да ни пусне да отидем в Мексико — каза Джулиет. — Той казва, че там не е безопасно за дъщерите на богати американци.
Джеф усети как контролът върху положението му се изплъзва още преди да е започнал да говори. Погледна към Ваялид, но изражението й си оставаше непроменено.
— Това няма нищо общо с причините, поради които започна войната — каза Джеф.
— Ами робите? — намеси се Ваялид.
Тонът на гласа й сам по себе си беше достатъчно предупреждение. Той издаваше нейния гняв, скрит дълбоко и контролиран внимателно, но също толкова силен, колкото и неговия.
— Не е ли вярно, че Югът започна войната, защото плантаторите искаха да задържат робите си и огромните си плантации? Не е ли вярно, че всичките приказки за правата на щатите бяха само прикритие на истинската причина, поради която южняците желаеха да водят една толкова дълга и кръвопролитна война?
Това беше атаката, която бе очаквал от самото начало и която бе видял в очите й още когато бе влязъл в стаята. Джеф знаеше, че в този момент Ваялид не му е приятелка.