Джеф беше ранен и пленен, ескадронът му беше избит край Гетисбърг. Оттогава постоянно се мъчеше да успокои чувството си за вина.
— Знаете, че истинската причина за войната беше робството — каза Ваялид и гневът в гласа й прекъсна мислите му. — Семейството ви може и да не е имало роби, може би дори и повечето южняци не са имали роби, но хората, които са вземали важните решения, са имали. — Тя се приближи още към него и той видя сърдитите пламъчета в очите й.
— Имаше и много други причини, поради които искахме да се отцепим — отвърна Джеф, ядосан, че тя все още не искаше да смени темата. — Като например това, че вашите търговци задушаваха нашата търговия.
— Вие и без това се задушавахте. — Тя движеше ръцете си в големи кръгове, които показваха гнева й по-добре от гласа й. — Вашата икономика зависеше от неограничените запаси на необработена плодородна земя, която можехте да експлоатирате, и неограничения пазар на памук, който вие пренаситихте заради желанието си да печелите все повече и повече.
— Ние нямахме монопол върху експлоатацията на земята. Стотици янки забогатяха от търговия с роби. Когато тя беше обявена за незаконна, започнахте да експлоатирате бедняците и техните деца при убийствени условия на работа във фабриките ви. Изнасилвахте земята, за да измъкнете минералните й богатства. Ако искате да видите как се прави това, идете да видите какво са направили с планините край Лидвил.
— Заобикаляте проблема — каза Ваялид. — Югът не беше прав и южняците го знаеха. Биеха се, за да задържат една морално неоправдана позиция. Опитаха се да прикрият това, като избягат — онова, което вие наричате отцепване — но успяха само да започнат една война, в която загинаха стотици хиляди млади, красиви мъже. И аз смятам, че Робърт Лий е главният виновник за това.
Джеф се бе обърнал, за да тръгне нагоре по стълбите, но последните й думи го накараха да се спре. Обърна се с лице към Ваялид. Изненадата му беше толкова голяма, че почти забрави гнева си.
— И защо, по дяволите, ще мразите най-уважавания мъж след Линкълн, който оцеля след тази кървава баня?
— Защото той беше твърде добър войник, твърде забележителен мъж. Трябваше да се бие на страната на Съюза. Та той е служил в армията на Съюза.
— Не, служил е в армията на Съединените щати. Подал е оставка, преди тя да стане армия на Съюза.
Двамата стояха толкова близо един до друг, че носовете им почти се допираха и крещяха като докери на кея.
— Той вярваше в правото на Вирджиния да се отцепи — каза Джеф.
— Ако вместо това беше повел армията на Съюза, войната щеше да свърши след само една битка. Вие щяхте да си запазите ръката, а брат ми все още щеше да бъде жив.
Ето какво ставаше, когато на жените бъдеше позволено да си мислят, че знаят нещо за войните и историята. Жените просто не можеха да видят по-далеч от собствените си емоции.
— Дори и Робърт Е. Лий нямаше да бъде в състояние да завърши войната само с една битка — отговори Джеф. — В тази война имаше твърде дълбоки чувства. Единственият начин тя да бъде проведена беше така, както се случи — едно безкрайно кръвопролитие, в което едната страна поваляше другата отново и отново, докато тя вече не можеше да се изправи. Армията на Съюза беше два пъти по-многобройна, разполагаше с неограничени ресурси и блокира целия Юг. И въпреки това войната продължи четири години. Лий не би могъл да промени всичко това сам.
— Хората щяха да се вслушат в думите му. Ако той бе останал верен на клетвата си, щяха да го последват и други.
— Вие не знаете за какво говорите.
Джеф мразеше другите да се, опитват да му казват какво е трябвало да направи Югът, как е трябвало да се държи, как трябвало да се срамува от онова, което е направил, но най-вече мразеше това да му се казва от някой янки.
— Вие не сте живели на юг. Вие си нямате и най-малката представа за това как мислим, какво изпитваме, как честта ни задължава да дадем живота си за нещо, в което вярваме.
— Чест! — Тя произнесе думата, сякаш изричаше проклятие.
Бет отвори вратата и надникна в коридора.
— Добре ли сте, госпожице Гудуин?
— Вие не знаете значението на тази дума — каза Ваялид, без да обръща внимание на Бет. — Няма нищо почтено в това да се води една война по непочтени причини.
— Вие сте толкова късогледа, че не виждате нищо друго, освен онова, което искате да видите. Според вас аз може би греша, но един милион мъже от Юга вярваха достатъчно, за да рискуват живота си и всичко, което притежаваха. Хиляди загинаха. Хиляди други бяха осакатени като мен и всичко това само защото Линкълн смяташе, че трябва да си останем една държава. Може и да е бил прав, но струваше ли си да го правим с цената на толкова много убити?