— Дейзи също очаква бебе.
— Знам. Пристигнахме в хотела снощи. Не можах да повярвам на очите си, като го видях. Истинска златна мина. Строежът сигурно е струвал цяло състояние.
— Но се изплаща. Дейзи казва, че хората се избиват да наемат стаи там.
Айрис се разсмя.
— Тейлър изглеждаше разочарован, когато му казах, че съм бременна. Каза, че на семейството щяло да му се наложи да си построи болница за родилки. Ти как си? Дейзи каза, че имаш проблеми.
— Никой не може да каже какво не е наред. Досега не съм се забавяла нито с минута. Този път усетих, че има нещо различно още от самото начало.
— Вероятно този път ще бъде момиче — опита се да я окуражи Айрис. — Преди още да се е родила, се опитва да ти каже, че няма да се съобразява с по-големите си братя.
— Надявам се да си права. Хубаво ще е да бъде момиченце. Обичам момчетата, но ми се иска да имам поне едно дете, което да не вдига шум колкото стадо елени.
— Къде е красивият ти съпруг?
— Джеф го изпрати в Лидвил. Има някакви неприятности с мините.
— Защо Джеф не е отишъл лично?
— Нали го знаеш. Той няма да напусне банката доброволно. — Внезапно Фърн се разсмя. — Няма да повярваш какво се случи.
Когато Фърн свърши с разказа си, и двете вече се хилеха толкова неудържимо, че очите им се бяха напълнили със сълзи.
— Чакай само Монти да чуе това — каза Айрис между два изблика на смях. — Той харесва Джеф още по-малко от Медисън. Мислиш ли, че ще дойде тук, когато излезе оттам?
— Вероятно. Защо?
— Очаквам да е на ръба на полудяването. Знам, че не е много любезно от моя страна, но много ми се иска да видя Джеф изваден от равновесие. Поне веднъж.
— Ако изобщо нещо може да го извади от равновесие, то това ще е да бъде затворен в една къща с шестнайсет малки момиченца е една севернячка.
На Айрис не й хареса умората, която се забелязваше по лицето на Фърн. Все още беше ранна утрин.
— Добре ли спиш?
— Не съвсем. Никога не спя добре, когато Медисън го няма.
— Горкичката! Та него го няма шест месеца в годината. Имаш да си наваксваш цели четири години сън.
Фърн се усмихна.
— Не е чак толкова зле, но наистина ми се иска вече да си е свършил работата и да се прибира. Момчетата имат нужда от поне един родител, който да може да се държи на крака. Те не ме приемат много на сериозно, когато съм на легло.
— Аз мога да се погрижа за това — заяви Айрис. — Сега обаче трябва да намеря Монти, преди да ги е научил да не обръщат внимание на всички правила, на които си ги научила.
Фърн се усмихна.
— Те не са кой знае колко много. Като се има предвид кои са им родителите, направо се учудвам, че се научиха да живеят в къща.
— Не, моето дете е това, което ще бъде наречено детето вълк. На Монти ще му се отрази много добре, ако е момиче. Можеш ли да си го представиш как ще се оправя с дете вълчица?
Двете избухнаха в смях.
— Казах, че тръгвам, а все още съм тук. — Айрис издърпа завивката около Фърн. — Ти си лежи. Аз имам малко работа, но ще се върна и ще остана при теб следобед.
Айрис затвори вратата и отиде да намери Монти. Когато го откри, тя му каза:
— Заминавай при телеграфа — или каквото там е необходимо, за да се стигне до Лидвил — и кажи на Медисън да се връща незабавно. С Фърн става нещо много лошо.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Ваялид кръстосваше дневната. Сътрудниците на Джеф бяха прекарали по-голямата част от сутринта в изнасяне на документите си и връщане на мебелите на старите им места. Дори и в този момент те чакаха разглобяването на асансьора, който бе скърцал в продължение на няколко дни под постоянния поток от хартия, храна и дрехи за стаята на Джеф. Дневната й се струваше някак странно тиха. Единствено миризмата на прясна пепел в камината говореше за трескавата дейност, която бе кипяла в тази стая.
Момичетата обядваха в трапезарията. Ваялид трябваше да се храни с тях, но не беше гладна. Само след няколко минути Бет щеше да обяви края на карантината, а с това и края на двете седмици затвор. Но Ваялид не мислеше за себе си, а за Джеф Рандолф.
След вчерашния им спор беше сигурна, че никога повече няма да му проговори. Но след онова, което се беше случило миналата нощ вече не беше толкова сигурна. Не беше човек, който можеше да бъде разбран лесно. Джеф изискваше много от другите, но и от себе си. Не знаеше много за жените. По-често постъпваше неправилно, но у него имаше нещо, което не й даваше да го забрави.
Беше станала свидетелка на твърде много случаи, в които бе проявил избухливия си характер и липсата си на такт и беше чула за войната повече неща, отколкото бе искала да чуе. Ваялид щеше да бъде благодарна, ако никога през живота си не чуеше думата янки. Този човек беше упорит, но и тя не му отстъпваше по инат.