— Вие не сте момиченце.
Погледът на Ваялид се премести върху лицето на Джеф преди тя да се овладее. На него изглежда му беше също толкова неудобно, колкото и на нея.
— Господин Рандолф си има семейство и работа и много задължения.
— Близначките казаха, че ако се държат лошо ще го накарате да се върне.
— Не мисля, че това е добра идея — отговори Ваялид.
— Но аз искам той да се срещне с татко.
— Вече се познавам с баща ти — намеси се Джеф.
— Но аз искам да ви покажа на него.
— Може би някой друг път — каза Ваялид.
Еси се обърна от Ваялид към Джеф и го дръпна за ръката.
— Нали ще се върнете? Моля ви.
Ваялид си помисли, че Джеф ще изгуби самообладание и ще се ядоса. Еси вероятно му беше досаждала цяла сутрин. Вместо да се мъчи да оправя личното си объркване Ваялид трябваше да обръща по-голямо внимание на работата си.
— Имам по-добра идея — каза Джеф. — Защо пък някой ден баща ти да не те доведе в банката?
Еси подскочи от радост.
— Обещавате ли?
— Обещавам.
— Виждам баща ти да се задава по пътя — каза Бет.
— Защо не изтичаш да го посрещнеш? — предложи Ваялид.
— Можете да се видите с татко сега — извика Еси. — Нали няма да си тръгнете преди да се върна?
— Обещавам да те изчакам — отвърна Джеф.
Решила проблема си, Еси се стрелна през вратата, която Бет й държеше отворена, и се затича през поляната, за да посрещне баща си.
— Съжалявам. Не съм предполагала, че ще ви досажда толкова — обърна се Ваялид към Джеф.
— Скоро ще ме забрави — отговори той.
Ваялид се съмняваше, че обитателките на училището щяха да го забравят толкова лесно. Те стояха мълчаливо и се гледаха.
— Ще ви изпратят ли кола? — попита след известно време Ваялид.
— Аз винаги ходя пеш. Това е едно от най-добрите упражнения. Трябва и вие да опитате.
— Но аз го правя — отвърна обидено Ваялид. — Само че не мога да отсъствам твърде дълго от училището.
— Трябва да включите ходенето в режима на момичетата.
— Може би трябва да поговоря с госпожица Сетъл.
— Ще имате тази възможност още сега. Тя идва насам.
Излязоха навън. Госпожица Сетъл, помощничката й и двама от членовете на училищното настоятелство, изглежда, ги бяха очаквали, тъй като тръгнаха към тях веднага щом видяха Джеф.
Ваялид остана малко по-назад. Тя ги гледаше как му се подмазват, как му оказват вниманието, с което даряваха само богатите и влиятелни хора. Веднъж той погледна към нея и тя си помисли, че му се иска да дойде и да го спаси от тях. Но това беше смешно. Беше свикнал да му оказват такова внимание и сигурно знаеше как да се справи сам.
Тя се опита да концентрира вниманието си върху момичетата, върху Еси, върху каквото и да е, стига да не бе Джеф и неговото заминаване. Той вече беше изчезнал — госпожица Сетъл и останалите го бяха заобиколили и той вече не се виждаше.
Ваялид тръгна да посрещне Еси и баща й, когато Джеф се измъкна от обкръжението си. Той се приближи до нея, хвана я за ръка и я замъкна до госпожица Сетъл.
— Госпожица Гудуин се справи много добре с всичко — каза той. След това я избута пред себе си. — Едва ли й е било много лесно да бъде затворена с толкова много момичета в продължение на две седмици. Мисля, че трябва да й дадете една седмица почивка, за да се възстанови.
Ваялид беше удивена, но не повече от госпожица Сетъл.
— Но ние нямаме с кого да я заместим! — възкликна директорката.
— А вие самата? — попита Джеф.
Членовете на настоятелството изглеждаха шокирани, а госпожица Сетъл сякаш всеки миг щеше да припадне.
Ваялид се обърна и погледна Джеф, за да види какво го бе накарало да направи подобно предложение. Дали се опитваше просто да провокира госпожица Сетъл както бе провокирал и самата нея? Той я погледна, но сините му очи не й дадоха отговора, който търсеше.
— Това няма да бъде необходимо — обърна се Ваялид към директорката. — Гласът й звучеше твърде високо в настъпилата тишина. — Ще се оправя бързо.
— Глупости — отсече Джеф. — Вие сте изтощена. Ще прекарате два дни в хотела на Тейлър. Настоявам.
Два дни! Той не беше забравил.
— В „Уиндзор“! — едва си пое дъх госпожица Сетъл. — Но там никога няма места.
— Тейлър пази два апартамента за семейството — отговори Джеф. — Тя може да отседне в един от тях.
— Но… — опита се да възрази Ваялид.
— Край на дискусията — заяви Джеф. — Тейлър ще изпрати колата да ви вземе в четири часа. Така ще имате време да се настаните преди вечеря. Дотогава ще можеш да намериш някой, който да остане с момичетата, нали, Елеонор? — обърна се той към директорката, която го гледаше зяпнала. — По-добре побързай, ако не искаш да обърнат училището с главата надолу. Представи си какво ще стане, ако близначките бъдат оставени без надзор за два дни.