Госпожица Сетъл изглеждаше също толкова изненадана, колкото и Ваялид, но Джеф просто каза:
— Къде са малките чудовища? Искам да им хвърля още един поглед, за да се уверя, че не са счупили нещо, откакто ги видях за последен път.
Ваялид се овладя достатъчно, за да му посочи към близначките. Преди Джеф да успее да помръдне обаче Еси доведе баща си.
— Това е татко — заяви гордо момиченцето.
Въпреки че не се беше оправила от изненадващата покана на Джеф, Ваялид усети как очите й се навлажняват. Никога досега не беше виждала Еси толкова щастлива. Момичето гледаше към баща си, сякаш той беше единственият човек на света. Дори обожаваният от нея Джеф беше почти невидим в присъствието на баща й. Харолд Браун беше висок и слаб, с дебели, гъсти мустаци и бакенбарди. На Ваялид й се прииска да му оскубе мустаците косъм по косъм за това, че толкова дълго беше пренебрегвал собствената си дъщеря.
— Радвам се да видя, че си толкова точен — каза Джеф и в гласа му се долови студено предупреждение. — Много липсваше на Еси.
— Бях доста зает — отвърна Браун. — При толкова много работа и с тази карантина аз…
— На всички ни беше трудно — намеси се госпожица Сетъл, която вече се беше възстановила достатъчно, за да говори с друг богат родител. — Сигурна съм, радвате се, че дъщеря ви се връща при вас здрава и читава.
— За което трябва да благодариш на госпожица Гудуин — каза Джеф.
— На никого не му беше позволено да влиза в сградата — вметна един от членовете на настоятелството. Той беше самодоволен дребосък, дебел и плешив и толкова стар, че в училището учеше внучката му. — Законът го забранява.
— Радвам се, че се видяхме, Браун. Не искам да те отделям от дъщеря ти за дълго — каза Джеф и се обърна към директорката. — Не забравяй, че госпожица Гудуин трябва да бъде готова да тръгне след един час. О, господи, ето ги и племенничките ми.
Аурелия и Джулиет се приближиха предпазливо и Ваялид ги подкани:
— Хайде, той няма да ви ухапе.
Възрастните се разсмяха, но близначките не бяха много уверени.
— Вие доказахте, че можете да се държите добре, така че очаквам да продължите в същия дух.
— Да, чичо Джеф — казаха двете в един глас.
— Добре. А сега изчезвайте.
Те приеха думите му буквално и изчезнаха с максимална бързина.
— Такива хубави момиченца — каза госпожица Сетъл. — Сигурно много се гордеете с тях.
— Щях да се гордея още повече, ако не бяха такива проклети палавници — отвърна той и се обърна към Ваялид. — За вечеря се обличаме официално. — С тези думи той се обърна и тръгна към пътя. Ваялид и останалите го гледаха мълчаливо.
— Май ще е най-добре да започнете да си стягате багажа, госпожице Гудуин — каза единият от настоятелите. — Не трябва да го карате да чака.
— Откъде ще й намеря заместничка за толкова кратко време? — попита госпожица Сетъл. — Близначките създават толкова много неприятности.
— Опитайте се да намерите някого, когото харесват — предложи вторият настоятел. Той също беше дебел и плешив, но беше млад и гладко обръснат. Ваялид беше срещала дъщеря му. — Училището ни за момчета за бъде завършено догодина. Не можем да позволим синовете на Рандолф да учат на друго място.
— Ще ви очаквам не по-късно от сряда на обяд, госпожице Гудуин — каза директорката. — Наистина не знам как този мъж очаква да се справя без вас.
Ваялид не можеше да мисли за проблемите на госпожица Сетъл. Тя се опитваше да успокои собствените си емоции. Надежда, страх, цинизъм, размисъл, здрав разум и още една дузина чувства се бореха за превес. Тя се опитваше и да разбере какво бе накарало Джеф да й отправи поканата си. Той очевидно бе запомнил какво му бе казала тя предишната нощ. Джеф й беше уредил почивка. Какво друго можеше да поиска да направи той?
Беше я поканил да отседне в семейния хотел. Възможните обяснения бяха безброй. Ваялид си каза, че ще бъде загуба на време да се опитва да ги подреди. Скоро щеше да разбере кое от тях беше истинското.
Джеф огледа дневната на Фърн с неприкрито отвращение. Ама че късмет, да открие, че всички членове на семейството в радиус от сто мили се бяха събрали тук. Той беше още по-отвратен от това, че Айрис и Дейзи бяха бременни, а Монти и Тейлър се държаха сякаш бяха направили нещо изключително. Никой не беше реагирал добре на забележката му.
Вероятно щеше да бъде по-добре, ако вместо да беше дошъл тук, бе отишъл да види Луиз. Той беше уверен, че физическото облекчение щеше да му помогне да изтрие образа на Ваялид Гудуин от съзнанието си. Но Джеф не беше в настроение за компанията на Луиз. Раздразнен и объркан от чувствата си, беше решил да види Фърн.