— Малките чудовища се държаха прилично, докато бях там — каза той, — но очаквам всеки момент да направят нещо лошо. Не знам как някой толкова тъп мъж като Джордж може да създаде две такива дяволски изчадия.
— Просто имат твърде много енергия — каза Айрис. — Спомням си, когато ме изпратиха в пансион. Мразех всяка минута от престоя си там, докато не пораснах достатъчно, за да мога да ходя на събирания.
— Тогава можеш да отидеш и да стоиш при тях.
— Може и да го направя, само и само да се отърва от Монти. Там сигурно ще имам по-голяма свобода.
От начина, по който Монти се ухили на жена си, на Джеф му се повдигна. Монти не беше любимият му брат, но преди да срещне Айрис, никога не се беше държал като глупак заради някаква жена. Тейлър, изглежда, се справяше по-добре. Той поне беше достатъчно умен, за да продължи да работи. Ако Монти се мотаеше наоколо без работа цяла зима, те всички щяха да откачат.
— Иска ми се да не беше пращала телеграмата на Роуз — каза Фърн. — В крайна сметка, аз й обещах да се погрижа за близначките.
— Не можем да очакваме това от теб, след като дори не можеш да ставаш от леглото — отвърна Дейзи.
— Никой не може да контролира тези момичета — намеси се Монти. — Лошо ми става, като си помисля какви ще бъдат след десет години.
— Е, аз нямам нищо общо с тях — каза Джеф, — нито след десет минути, нито след десет години. Стига ми, че бях затворен с тях за четири дни.
В очите на Монти проблесна дяволито пламъче.
— Фърн ми каза, че домакинята ти е била някаква красива янки изкусителка.
— Червенокоса е. Мисля, че знаеш повече за нея от мен — отговори Джеф.
— Какво точно искаш да кажеш с това? — подскочи брат му.
— Как изглежда? — намеси се Айрис, опитвайки се да предотврати спора. — Фърн казва, че е доста хубава.
Това не беше думата, с която той би описал Ваялид. Интелигентна, самоуверена, красива и опасна бяха най-близките епитети за качествата, които му пречеха да я забрави.
— Тя е от Масачузетс — каза Джеф под зоркия поглед на пет чифта очи. — Какво друго искате да знаете?
Той нямаше намерение да им казва за кожата й, за косата й или за начина, по който изглеждаше, когато закриваше очи, за да не гледа разголеното му тяло.
— За бога, Джеф — каза Фърн, — милиони хора живеят в Масачузетс. Предполагам, че доста от тях са червенокоси. Но те не могат да бъдат еднакви.
— Не мога да знам. — Той беше сигурен, че нито един от тях нямаше да хареса Ваялид.
— Ти си говорил с нея, нали? — поинтересува се Тейлър. — И си я поканил да разделиш с нея храната, която ти изпращах?
— Да, така е. И се надявам повече да не правиш такива глупости. Тя се чувстваше също толкова неудобно, колкото и аз.
Не, истината беше, че той се беше чувствал неудобно. Тя се беше опитала да се държи, сякаш й харесва да бъде с него, но нямаше жена, на която би й харесало да прекара вечерта с мъж, който първо мълчеше, а след това започваше да спори.
— Никой не може да се чувства неудобно, когато яде храната на Тейлър — каза Айрис.
— Може, ако вечеря с Джеф — вметна Монти.
— И какво мисли тя за „Бифтек Рандолф“? — поинтересува се Айрис. — Ние хапнахме от него, когато пристигнахме. Кълна се, че можех да изям още една порция.
— Тя не дойде на вечеря тази вечер — информира ги Джеф. Беше се чудил дали щеше да дойде, ако я бе поканил. Не че я беше поканил, но все пак не бе спрял да се пита дали щеше да приеме поканата му или не.
— Защо? — попита Фърн.
— Трябва ли да питаш? — намеси се пак Монти. — След като е вечеряла два пъти с него, тя сигурно се е отказала да се храни изобщо.
— Защо не дойде? — повтори Фърн, без да обръща внимание на Монти. — Ти нали я покани?
— Не — отговори Джеф. Колкото и да се беше ядосал онази вечер, той все пак си бе помислил да я покани за вечеря. Всъщност през цялото време, докато се бе хранил, не бе спрял да се чуди какво ли прави в този момент Ваялид.
— Трябвало е да я поканиш дори само заради това, че й се е наложило да те търпи — каза Айрис.
— Тя нямаше да дойде.
— И защо? — попита отново Фърн.
Джеф си помисли, че идването му тук беше грешка. Роднините му щяха да изцедят и най-малката подробност от него и онова, което щяха да научат, изобщо нямаше да им хареса. Това пък не се харесваше на него.
— Имахме малко разногласие — отговори той.
— Не си споменал войната, нали? — сбърчи вежди Фърн.
— Тя поиска да обясня причините за войната пред момичетата — отговори й Джеф и всички в стаята изпъшкаха.