— Може ли един въпрос? — вдигна ръка Джеки.
— Говори! — разреши Тишлер.
— Начи, такова: първо Верка, изгориха ми чина, Ростислав се удави, аз пак съм сам. Всички са по двама, аз съм сам. Как да го разбирам?
— Драган — тръгна в атака с истинското му име Тишлер, — ти съвсем не си сам, около теб сме ние, твоите другари и приятели. Протегнеш ли ръка напред, ще срещнеш подкрепа у Станка и Цанка, обърнеш ли се назад — там са Филип и Нина, защо драматизираш нещата?
— Начи, такова — продължи мисълта си Джеки. — Не чувам ли дишане, все едно не съм жив. Иван ми изгори чина, има задължения към мен, нека се сместя при него.
— Ние живеем в демократично общество — разгъна се като параван Тишлер. Зад параван скри консервативната си, неотстъпчива душица, а над него остави само две сини очички, опулени едни такива, веществено доказателство за неоспорима демократичност. — Ако Иван е съгласен да седите трима на един чин, нямам нищо против.
Джеки това и чакаше. Завърши набързо мисълта си: „Начи, такова…“ взе двете си тетрадки с преписаните преди време уроци и моментално се намести между мен и Попеско. Като кокошка в полог. Идеално място, каза, ако ме оставят тук, може и до университета да стигна. Нали нямаш нищо против?
— Нямам — погалих го аз по кратуната. — Много ми е драго.
— От всяко положение има изход, деца — веднага придърпа чергата към себе си Тишлер. — Запомнете този случай! Когато пораснете, примерът на солидарност и приятелство, демонстриран по великолепен начин от вашия съученик Иван, ще ви бъде от полза. А сега да се върнем на темата „Защо сме неотделими от земята?“.
Вторият час принадлежеше на точните науки или по-вярно на учителя по математика Баръмов.
— Ти какво правиш там, бе? — подгони той Джеки още с влизането си. Дори преди да остави пергела и триъгълника на масата. — Къде си се наврял?
— Начи, такова… — опита някаква адвокатска защита Джеки, но Баръмов не го остави да се доизкаже:
— Веднага на твоя чин! — нареди. А след това се коригира: — Не, на дъската! Всичко за лемата!
Тонова нахлу в третия час стремително, както винаги, опъна шия два-три пъти да се убедим, че все още не е забравила тика си, и без никакви предисловия затисна Джеки:
— Геносе Тишлер ми разказа някаква трогателна история за твоята самота и за великодушния жест на Иван. Защо не си при него?
— Начи, такова… — запелтечи Джеки. Ушите му клепнаха като на бито псе.
— Не, моля ти се! — прекъсна го Тонова. — Не ми се оправдавай! На теб просто не може да ти се угоди. Имала съм какви ли не ученици, но такова опърничаво дете, никога. Бъди добър да си заемеш мястото до Иван и се опитай да оценяваш по достойнство това, което другите правят за теб! Всъщност първо ми кажи всичко за Яворов! И без това днес сутринта си мислех за теб.
Парасков ползваше рядко класната стая, обикновено преподаваше теория направо на терена, но този ден навлизахме в нова материя — тенис на корт, и за да ни въведе във всички правила на играта, му трябваше черна дъска. Намъкна се с две ракети под мишница и моментално сцепи едната в главата на Джеки.
— Дивак такъв! — развика се Парасков. — Навсякъде по света учениците седят по двама на чин, той ще ми измисля нови моди! Пуяк с пуяк!
— Начи, такова… — вдигна ръка да се защити Джеки, обаче Парасков не си поплюваше:
— Млък! — рече. — Млък, че като ти шибна един форхенд, ще се намериш направо на корта!
Последния час по правило винаги поемаше геносе Тишлер. Нещо като рондо — той ни започваше, той да ни довърши.
— Драган — начена благо Тишлер. Сините му очички припърхваха от огорчение. — Ти ни помоли за нещо и ние се опитахме да те разберем. Осигурихме ти място сред твоите другари. Не позволихме на самотата да остави белег по твоето младо сърце. А сега какво виждам? Отново си се настанил на твоя чин. Значи е било каприз, Драган, значи чувството, на което сме повярвали, е било само един каприз. Една лъжа.
— Ще те убия! — изправи се на български Джеки. — Ще те заколя като пиле!
— Бите? — сложи ръка на ухото си Тишлер.
— Той каза, че е нещастен — изпревари поредната заплаха на Джеки ученикът Костов. Изпревари я, но все пак тя последва:
— На късчета ще те нарежа, фалшификатор такъв!