Выбрать главу

От половин-един час аз, меко казано, ненавиждах Германа, но все пак зарових пръсти в двата си странични джоба. И само някаква висока сила ми помогна да не припадна, да не се срина като торба между чиновете. В десния си джоб съвсем отчетливо напипах две банкноти по десет лева и една от пет. Парите на Германа. Опипах инстинктивно куртката си, нямаше никаква грешка. Смачканата цигара си кротуваше в горното джобче, второто копче отдолу липсваше, подгъвът зееше разпран.

— Иван — извади ме като с тирбушон от вцепенението ми геносе Тишлер. — Какво смяташ още да направиш, за да достигнеш границите на нашето търпение?

В стаята настъпи оная тишина, която сме свикнали да наричаме мъртва, дори вечната муха не забръмча по нито един от прозорците.

— Докога, Иван, ще ни поднасяш изненади от най-невероятен вид? — все така благо продължи Тишлер, вече изправен пред дъската, с тебешир в ръка. — Засега разполагаш с поведение среден „три“ (И той прилежно изписа на дъската „Среден «3»“), но при създадената ситуация, в която както обикновено намери за необходимо да бъдеш главен герой, имаш всички шансове тази оценка да се закръгли на слаб „две“. (Тишлер старателно изписа под тройката „Слаб «2»“). Което и на немски, и на български означава изключване от гимназията.

— Намаляваме като на война! — рипна ученикът Костов.

— По-скоро бих го отнесъл към законите на естествения подбор — махна му с ръка да седне геносе Тишлер. — Но това ще реши близкото бъдеще. Запишете новата тема:

КВАНТИ И КВАНТОВА ТЕОРИЯ
ХИПОТЕЗИ, ДОКАЗАТЕЛСТВА ВЪЗРАЖЕНИЯ, ОТКЛОНЕНИЯ

След Тишлеровия час не се явиха последователно математикът Баръмов, литераторката Тонова и всеобщият любимец Парасков — денят явно отиваше към пълен провал. Ученикът Костов и Фют веднага сформираха инициативен комитет, който взе решение класната стая да се напуска само през междучасието, за да не ни усетят и да ни пратят някой възпитател, Германа се смести между мен и Попеско, изпъна врат, поокашля се: „Мд-а, да…“ после делово стовари пестник по плота на чина:

— Сега да видим кой беше най-близо до теб?

— Остави това! — върнах му парите аз, той ги пъхна небрежно в горното джобче и коментирайки на глас, започна да свива пръсти:

— Някой свива снимката от Дана, което не е никакъв проблем, надписва я, след това без затруднение пъха снимката в джоба ти. Но! — вирна показалец Германа. — Има едно „Но“! Как да разберат всички за тази снимка? Много просто — вземам двадесет и пет лева от Германовата куртка и ги пъхам при снимката. И при претърсването нищо неподозиращият Ханс се оказва между два огъня, дори под угрозата да бъде изключен — един също може би търсен ефект. Шантажират те! — развика се Германа. — Искат да те сринат до дъно! Пита се в задачата — кой може да бъде заинтересуваният от горните неща субект? А, Ханс?

— Няма такъв.

— Има — хитровато потри длани Германа. — Но да се върнем на думата: аз намирам парите и снимката, но с присъщия си светкавичен рефлекс решавам да извадя на бял свят снимката, защото за парите никой не би могъл да даде каквото и да е задоволително обяснение. Пита се в задачата: какво би станало, ако някой друг, примерно Парасков претърсваше?

— Ти си луд! — скочих аз. — Ти си се побъркал от криминални истории!

— Твоят маестро, режисьорът Найденов, питаше къде може да намери Марина — обади се ни в клин, ни в ръкав Попеско. И веднага стана като нарисуван с водни бои — целият червен.

— Пита се в задачата — сгъна и последния си пръст Германа, — кой се подписва само с една буква? Примерно „Д“, „Г“ или…

— Марина! — сринах се аз. В стаята беше вече почти пълен мрак, Германа стана да светне лампата и Джеки едва не го помете с вратата, както на времето Фют.

— Бате! — хвърли се той към мен. — Дана те търси.