Като предводител на десницата пък се очерта не кой да е, а класният ни ръководител, геносе Тишлер. Той първи престана да поздравява Бицевска, макар че в нейно лице би трябвало да има най-доверения си помощник, след това престана да забелязва мен, а накрая съвсем несправедливо преустанови контакта си с целия клас. Изключвам чисто служебното преподаване на учебния материал. Говореше ни сухо, точно, прецизно:
АТМОСФЕРА И АТМОСФЕРНИ ОТКЛОНЕНИЯ
Запишете! В края на часа изтриваше грижливо пръстите си от тебешира и, без да се сбогува, си тръгваше. Не изпитваше никого, не се интересуваше от провиненията, не морализаторстваше. Едип единствен път, но то бе още в началото на неговото отчуждаване от нас, опита десетина гневни изречения, колкото да покаже ренегатската си същност: „Вие сте негодни! — вдигна показалец към тавана Тишлер. — Само религията ви оправя! Да ви затиска с невежество, да ви тъпче с догмите си, да убива още в зародиш долните страсти, на които сте роби по рождение. Демокрацията и атеизмът са за по-висши изградени структури. Моралът е категория, достъпна за извисените натури, у ниско стоящите като вас той може да бъде налаган само с камшик. Само с поп!“
Класът, разбира се, бе по-склонен да изслушва възгледите на Бицевска за любовта, отколкото жестоките обвинения на завърналия се в лоното на църквата геносе Тишлер, но иначе всеки си реагира съвсем индивидуално на случая — според възможностите си, според мястото му, определено от съдбата в тази история и, в края на краищата, според пола, записан срещу името му в медицинския картон. Джеки, например, така и не можа да се ориентира какво точно е станало, става ли нещо или тепърва има да става, но моментално използва слабия учителски контрол, насочвайки своята агресивност към окончателно падналите духом близначки Станка и Цанка. Прословутата им неразположеност бе взела удивителни размери и буквално по средата на всеки час се налагаше да напускат стаята, докато накрая Джеки започна вместо тях да вдига ръка и вместо тях да проси:
— Пуснете ги, другарко, че ми увоняха душата!
Същият номер Джеки се опита да пробута и на Баръмов, но веднага, както хиляди гяволи преди него, научи дали конят яде боб.
— Искаш доброволно да те изпитам ли? — усмихна му се мило учителят по математика. — Излез на дъската. Сега ще видиш ти кон боб яде ли!
— Ама аз тукова… — задърпа се Джеки. — Станка и Цанка…
— Излезте тримата тогава — съгласи се Баръмов. Тъкмо ще мога да сглобя от вас поне един що-годе свестен човек.
Джеки не изпитваше никакъв страх пред двойката, тази щеше да му бъде трийсет и третата поред, по въпреки това недолюбваше висенето пред дъската, ненавиждаше го направо, обаче за близначките се очертаваше катастрофа. Те бяха стъпили с триста зора върху минуса на тройката и тайно се надяваха, че няма да ги закачат до края на срока.