— Не говорете такива гадости. Разбира се, че не. За какъв ме вземате?
— Точно това се опитваме да разберем, господин Тайлър — наведе се над него Спаркс. — Кога започнахте да си изкарвате заплатата с шофиране? Впрочем доста странна промяна в кариерата ви. Имали сте добра работа в банка, нали?
Тайлър свъси вежди.
— Обичам промените. Не се разбирах с шефа си и исках да започна собствен бизнес с доставки на стоки. Но… трябваше да набера опит на всяко ниво, затова се качих на микробуса…
— Какво ще ми кажете за онова с компютъра ви в банката? — прекъсна го Спаркс. — Не бяхте ли уволнен заради неправомерно използване на служебен компютър?
— Накиснаха ме — отвърна на мига Тайлър. „Репетирал го е“, отбеляза си Спаркс. — Шефът искаше да ме махне. Мисля, че се страхуваше от мен, защото бях по-млад и по-образован от него. Всеки би могъл да използва онзи компютър. Охраната в сградата е смехотворна. Но аз напуснах по моя инициатива.
Ръцете му бяха толкова здраво скръстени пред гърдите, че му пречеха да диша.
— Добре — каза Спаркс и се облегна назад, за да даде пространство и време Тайлър да доукраси лъжата си.
— И в каква „неправомерна употреба“ ви обвиниха? — попита с равен глас той.
— За порно. Някой беше гледал порно на служебния компютър в работно време. Какъв идиот! — възмути се Тайлър. В онзи момент беше самото благоприличие. — Никога не бих постъпил толкова глупаво.
— Вие къде гледате порно? — попита Спаркс и Тайлър замръзна на стола си.
— Искам адвокат — заяви той и краката му затанцуваха под масата.
— Ще го получите, господин Тайлър. Между другото, в момента колегите проверяват домашния ви компютър. Какво според вас ще открият там? Искате ли да ни кажете нещо по този въпрос?
Но Тайлър се затвори в себе си. Замлъкна, загледа се в ръцете си и поклати глава, когато му предложиха вода.
След трийсет минути детективите се върнаха в стаята си и препрочетоха отговорите на Тайлър, душейки за фалшиви нотки.
— Ние ще се свържем с банката за вашия случай, господин Тайлър, затова ви предлагам да ни разкажете точно какво е станало — предложи му Спаркс, когато отново влязоха в стаята за разпити.
Заподозреният повтори историята си. Адвокатът седеше мълчаливо до него. Тайлър говореше уверено. Според версията му всички, освен него грешаха. Оставаше въпросът с алибито. Криминалистите го атакуваха от всички страни, но то се оказа непробиваемо.
След два изпълнени с напрежение часа пъхнаха Глен в килия, докато полицаите проверят истинността на историята му. Когато разбра, че няма да си отиде вкъщи, Тайлър се обърка. Лицето му стана някак по-младо и невинно и той погледна като изгубено дете, когато сержантът му нареди да извади всичко от джобовете на панталона си и да свали колана.
— Ще се обадите ли на съпругата ми? — попита той адвоката си с някак пречупен глас.
Когато го вкараха в празната килия, той се свлече на една отдавна изгубила цвета си пейка до стената и затвори очи.
Дежурният полицай погледна през прозорчето на вратата.
— Изглежда спокоен — каза на колегата си той. — Но ще го държим под око. Кротките ме изнервят най-много.
Петнайсета глава
Вдовицата
10 юни 2010, четвъртък
Обичах неделните обеди. Винаги правех печено пиле и украсявах масата. Беше като семейна среща, събирахме моите и неговите родители и обядвахме. Наредени около масата в кухнята, те слушаха дисковете на Дезърт Айлънд и дочитаха неделните вестници, докато слагах картофите да се пекат и наливах чай.
Ние обичахме къщата си. Боядисахме гостната в цвят магнолия — Глен каза, че имала „класа“ — и взехме на кредит зелена гарнитура в три части. Излезе ни цяло състояние, но Глен настояваше да я има. Кухнята стана по-бавно, защото ни отне повече време да спестим пари за нея, но успяхме и взехме онази с белите вратички на шкафовете. Обикаляхме магазините цяла вечност, хванати за ръка като останалите двойки. Аз харесвах чамови шкафове, но Глен искаше нещо „по-изчистено“. Затова се спряхме на бялото. Честно казано, когато я сглобихме, ми напомни леко за операционна зала, но сложихме червени дръжки, красиви буркани за продукти и други неща и те съживиха атмосферата. Аз си обичах кухнята — „твоята част“, както казваше Глен. Мъжът ми не готвеше. „Само ще изцапам“, смееше се той. Готвенето беше в моя ресор.
Глен подреждаше масата в неделите, спореше с баща ми, за да го накара да махне лактите си от масата, и се присмиваше на майка си, че вярва на хороскопите във вестника.