— Да не би да те е подредила така някоя жена, която си довел у дома си? — попита Мак’Гайър.
Дъфи сложи чашата на пода и съвсем бавно се надигна. Притисна с ръце слабините си и устата му се разкриви. Сам го проследи с безпокойство.
— Добре ли си?
— Да, добре съм — отвърна Дъфи. — Всичко е наред.
— Браво, храбрецо! Но поне за момент можеш да се отпуснеш. Защо не се облегнеш?
Уилям спусна краката си от дивана и се изправи. В момента, в който те поеха тежестта му, тялото му се прегъна на две. Щеше да падне по очи, ако Мак’Гайър не беше го хванал за ръката.
— Като че ли съм се поразмекнал — рече Дъфи, с избила по лицето пот.
Сам го заведе обратно при дивана и го сложи да седне.
— Стига глупости! — взе да губи търпение той. — Лягай или ще ти загрея ушите!
Уилям се отпусна по гръб. Направи го с удоволствие. Мак’Гайър му сипа още едно уиски и едва тогава той почувства как силите му започват да се възвръщат.
— Надявам се, че ще ми кажеш какво се е случило?
— Разбира се. Налетях на трима главорези, които ме обработиха.
Сам поклати глава.
— Искаш ли да се обадя на ченгетата?
— Случаят не е като за тях.
— О’кей, тогава какво?
— Колко е часът?
— Наближава десет.
Дъфи простена.
— Каква ужасна нощ преживях — каза, подпирайки главата си с ръце.
Мак’Гайър отиде при телефона и набра някакъв номер. Уилям го наблюдаваше с любопитство. Чу как връзката се осъществи с леко щракване, сетне Сам рече:
— Аз съм, скъпа! — Направи кратка пауза и продължи. — Този умопобъркан загубеняк се е накиснал в някаква каша. Да го видиш само! Исусе Христе! Изглежда ужасно. Аха, някой го е пребил. Ами мисля, че не е в състояние да се погрижи сам за себе си, така че веднага ще ти го доведа. Ще му приготвиш леглото за гости, нали? — После прекара доста време в слушане, като най-накрая рече: — Идвам веднага! — И затвори.
— Ако си въобразяваш, че ще ме вържеш за жена си… — възбудено заговори Дъфи.
— Млъквай! — сряза го Мак’Гайър. — Ще правиш каквото ти се каже. Слушай, среднощен побойнико, все ми е едно дали ще ходиш самичък, или ще те влача за ушите.
— Добре де, ще дойда.
На Сам му се отвори доста работа, докато го замъкне у тях, но успя да се справи. Шофьорът на таксито, който ги откара, прояви изключително внимание към Уилям. Той помогна на Мак’Гайър да го измъкне от колата и да го качи по стълбите пред входа. После се спря и започна да клати глава.
Това леко ядоса Сам.
— Хайде, хайде! — каза му той. — Не си ли виждал и друг път закъсал човек?
— Не е закъсал — отвърна таксиметровият шофьор, разглеждайки Дъфи. — Някой просто се е шибал с него.
Мак’Гайър тресна вратата в лицето му.
На третия етаж Алис ги чакаше в коридора. Беше стройно мургаво момиче със свободно падаща черна коса, която подчертаваше маслинения цвят на кожата й и й придаваше едва доловим облик на чужденка. Нейните големи очи, блестящи жизнерадостно, сега гледаха втренчено и уплашено.
Независимо колко зле биваше Дъфи, Алис винаги успяваше да му оправи настроението. Щом го зърна, тя бързо закри устата си с ръка. Кожата й леко побледня, така че доби почти оттенъка на стрида в осветения от слънцето коридор. Очите й се напълниха със сълзи, но това трая само докато чувствата й имаха превес.
— Бил Дъфи! — рече тя. — Как можа?
— Истинско агресивно пиянде, нали? — включи се Мак’Гайър.
Уилям направи опит да се усмихне, но гримасата бе толкова мъчителна за него и за околните, че той побърза да си възвърне сериозността.
— Това е нищо — пошегува се. — Трябваше да ме видите, когато приспах Демпси.
— Не е на себе си — каза Алис, като го улови за ръката. — Вкарай го бързо вътре, Сам!
— С удоволствие — отвърна Мак’Гайър — По начина, по който се подпира на мене, човек би помислил, че е ранен.
Те въведоха Уилям в малкия апартамент. Той представляваше четиристайно жилище-кутийка, светло и комфортно. Навсякъде се чувстваше ръката на Алис. Чистотата, приятно ухаещите цветя, блясъкът на лакираните дъски издаваха женско присъствие. Дъфи със съжаление разходи поглед из дневната. Всеки път, когато я видеше, го обземаше тих копнеж. Никога не беше го държал в тайна. Ако Мак’Гайър не беше се оженил за Алис, би го сторил той. Между тримата съществуваше здрава връзка.