Когато свърши, се възцари дълго мълчание. После Мак’Гайър рече:
— Този път си се захванал с нещо голямо.
— Не само съм се захванал, но и смятам да го довърша.
Алис прокара своите дълги пръсти през косата си.
— Знам, че няма полза да казвам каквото и да било, но не мислиш ли, че си сторил достатъчно?
Дъфи внимателно докосна с пръсти лицето си. Очите му изведнъж бяха станали много сурови.
— Никой няма право да ме подреди така, без да си получи заслуженото — глухо произнесе той.
Алис стана от облегалката и се приближи до камината. Вгледа се в Дъфи. Големите й очи бяха тъжни.
— Всички мъже сте еднакви — рече. В гласа й имаше едва доловима нотка на горчивина. — Всички сте корави типове, които се прибират у дома насинени!
Уилям хвърли поглед към Сам.
— Предлагам да забравим това за момент… Кажи ми какво научи за Анабел Инглиш?
Мак’Гайър започна да пълни лулата си.
— Тази мадама ще си има неприятности през някой от близките дни — каза той, докато търсеше опипом клечка кибрит. Алис взе една кутия от полицата и му я подаде. — В скоро време ще я заколят като сукалче и ще цъфне в хладилника на моргата.
— Трябват ми факти, а не извадки от „Тру“! — рече Дъфи.
— Добре. Накратко, тя е дъщеря на Едуин Инглиш. Предполагам, че си се досетил?
Уилям се облещи.
— Не — отвърна сериозно. — Би трябвало да ми мине през ума, но не е.
— Политика Едуин Инглиш ли имаш предвид? — попита Алис.
Сам кимна отсечено.
— Да — потвърди той. — Анабел е злият дух на семейството. Инглиш се е обявил против упадъка на нравите, знаеш всичко за шумотевицата, която вдига. Дъщеричката е най-големият му проблем. Струва ми се, че тя направо разпъва на кръст клетия старец. Преди около три години се споразумели да живеят поотделно. Той я настанил в разкошен апартамент и й дал голяма издръжка, при условие че ще се държи прилично и няма да създава прецеденти, които да го излагат пред неговите избиратели.
— Гади ми се при мисълта, че бих могъл да се кандидатирам по линия на борбата с порока с подобна щерка — вметна Дъфи.
— Прав си — кимна Мак’Гайър. — Това нежно създание е нещо нимфо… как беше там, забравих думата. Искам да кажа, че е луда по всичко, което може да се открие в едни мъжки гащи.
— Да не твърдиш, че е нимфоманка? — обади се Алис. — Не е ли малко пресилено?
— Пресилено ли? — намеси се Дъфи. — Я кажи… — Той замълча, после промени решението си и добави: — Няма значение. Хич не е пресилено. Продължавай, Сам.
— Старият е вечно под пара, да не би тя да избие нанякъде и да опетни името на семейството. Другите политици просто се молят отрочето да сгафи някъде. Всички те мразят Инглиш като самия дявол. Мозъкът на този тип е толкова мъничък, че се разцентрова всеки път, когато той го използва.
— Нещо друго?
Сам вдигна рамене.
— Куп потулени скандали, които няма да са ти от голяма полза — отвърна му. — Инглиш е платил много пари през последните две години, за да я предпази от автоголовете й и от вестниците. Анабел обикаля всички долнопробни нощни клубове в града. Картотекирана е за участие в порнофилми „за лична употреба“. Имала е трима-четирима любовници, които са били замесени в съмнителни афери. И така нататък… Непослушно малко момиченце.
Дъфи се умърлуши.
— Като че ли го предугаждах по някакъв начин — отрони той.
— Сега, когато знаеш вече всичко — каза тихо Алис, — нали не възнамеряваш да правиш повече каквото и да било?
— Ти си чудесно момиче. — Уилям стана и се приближи до нея. — Не можеш ли да престанеш да се тревожиш? Не ми пука колко е пропаднала въпросната мадама. Тази проклета история я забърках аз. Бях пълен мухльо и направих снимките, но мисля, че трябва да си ги взема обратно.
Алис въздъхна.
— Жените, които не струват и пукнат цент, изглежда, винаги получават помощ от мъжете — констатира тя. — Предполагам, че е много лесно да заблудиш един истински добър мъж.
Дъфи и Сам се спогледаха.
— Стига, Алис — рече Мак’Гайър — Познаваш Бил. Само ни губиш времето.