Дъфи се усмихна, но без да изпитва никакво веселие.
— По-скоро, отколкото допускаш — приглушено каза той и затвори.
Шеста глава
На Уилям му трябваха два дни, изпълнени с нетърпение, за да си върне свободата. Изпокъсали нервите си, Сам и Алис се видяха в крайна сметка принудени да отстъпят пред неговото настояване.
Облякъл нов костюм, с все още наранено лице и отвратително настроение Дъфи излезе на улицата. Сам го следваше по петите.
— Имам чувството — рече Мак’Гайър, — че неприятностите ще те връхлетят толкова бързо, та надали ще имаме време да съберем отново останките ти.
Уилям крачеше енергично.
— Нищо не разбираш — сопна му се той. — Във форма съм и нямам намерение да си търся белята.
Сам подтичваше до него.
— Защо е това препускане, за Бога? Да нямаш среща?
— Не, но имам нужда от малко физическо натоварване. Хайде, не спирай.
— Не каза къде ще ходиш — рече Мак’Гайър.
— Първо ще се отбия до мойта бърлога, а след това смятам да изровя нещичко за Кетли.
— Но защо за Кетли, Господи?
— Просто така. Не знам. Може би по интуиция. Той е на дъното на тази афера и ми се ще да науча колкото е възможно повече за него. Искам да открия защо го очистиха. Когато разбера това, предполагам, че ще се озова съвсем близо до неговия убиец. О’кей, щом намеря убиеца, ще намеря и фотоапарата.
Сам спря на ъгъла.
— Добре. Не мога целия ден да търча с тебе. Трябва да си изкарвам прехраната. Довечера ще се върнеш при нас, нали?
— Слушай, Сам, ти и Алис нямате грешка! Двамата сте страхотни, но отсега нататък ще стоите настрана от тази история. Ще следвам скромния си път, без да си пъхате муцунките в неща, които може да оплескам.
Мак’Гайър изсумтя.
— Просто съм влюбен в тебе! Голям, себичен плейбой! Ти ще се кефиш, а ние само ще стоим на разположение, за да слагаме лейкопласта. Виж какво, наивнико, тази игра ще я играем двамата, ясно ли ти е?
Дъфи се ухили. Продължаваше да го боли, но се смееше.
— Ще дойда — отвърна. — Разбрах.
Сам изглеждаше доволен.
— Поналожи ги, братко, поналожи ги… — сбогува се той.
— Ще отнесат малко пердах — мрачно процеди Уилям, докато наблюдаваше как високата фигура на Мак’Гайър изчезва в тълпата.
Тръгна по улицата, усещайки бързите скрити погледи, които се стрелкаха към смачканата му физиономия. Изпита внезапен гняв, веждите му се свъсиха и лицето му стана още по-непривлекателно.
Когато стигна в апартамента си, с радост установи, че жилището е почистено. Разлетите петна по стените го накараха да се намръщи леко. Обходи стаите, внимателно оглеждайки всичко. После се върна в хола. Приседна на ръба на масата и потъна в кратък размисъл.
Кетли би трябвало да притежава апартамент някъде. Телефонният указател му даде информацията. Набра номера срещу неговото име, но никой не вдигна.
След като слезе отново на улицата, Дъфи махна на едно такси и назова адреса в Източната част. Попътуваха малко и той хвърли поглед през тесния заден прозорец. Зад тях се движеше голям „Пакард“. „Навярно просто съм изнервен“ — помисли си Уилям, но добре огледа „Пакарда“. След още няколко минути се наведе напред.
— Някакъв тип се е лепнал за нас — безцеремонно заяви той. — Лази ми по нервите.
Шофьорът на таксито беше едър пълен ирландец. Той изви глава и се засмя.
— Глей как ше се откача от него — рече.
Дъфи му отпусна пет минути, след което отново се обади:
— Май ще трябва да си дадеш малко повече зор.
Шофьорът пришпори таратайката така, че тя цялата се раздрънча, но „Пакардът“ сякаш беше завързан за тях.
— Прекалено голям залък е за тебе — каза Уилям.
— К’во искаш да напра’а, шефе?
Дъфи потърси пипнешком пари. Даде на шофьора няколко банкноти.
— Ще ме оставиш при първата кръчма, която ти попадне. Няма да спираш, само ще намалиш. Ако тръгнат след тебе, нямаш представа къде сме отивали.
— Кат’ на кино, а?
— Точно така! Позна. Като на кино…
Мъжът рязко натисна спирачките и отби до бордюра. Дъфи изхвърча навън и затръшна вратата. Остана на платното, загледан в отдалечаващото се такси. „Пакардът“ намали, поколеба се, сетне описа прав ъгъл надясно, зави зад сградата и бързо изчезна. Уилям не успя да види кой беше в него. Махна на едно друго такси и каза на шофьора да кара известно време само напред. Когато се увери, че „Пакардът“ не го следи, даде за втори път адреса на апартамента.