— Дошъл съм по работа. Просто ми се налага да поприказвам с нея.
Партньорката на Дъфи плъзна поглед по цялата дължина на салона, преди да отговори:
— Ще ти го намеря.
Когато танцът свърши, тя го остави. Той стрелна с очи Сам, който се мъчеше да спечели отново своята блондинка, и се отби в тоалетната. Пусна водата и си изми ръцете. Тоалетната беше празна. Представляваше малко помещение, чиито стени бяха наполовина облицовани с напукани плочки. Дъфи подсуши ръцете си и пусна кърпата в коша. Вратата се отвори и влезе някакъв висок мъж. Косата му беше първото нещо, което привлече вниманието на Уилям, Беше лъскавочерна и с широк бял кичур, който се спускаше от челото до дясното му ухо. Той придаваше характерен вид на неговото сурово лице. Човекът носеше късо подрязани мустаци и имаше сивкава кожа.
Дъфи го огледа бегло и понечи да излезе навън.
— Чакай малко! — каза мъжът.
Той се спря.
— На мен ли говорите? — попита изненадан.
Онзи протегна ръка. Дъфи отмести поглед и видя, че държи двадесет и пет калибров автоматичен пистолет.
— Да не би да си си го купил преди малко? — рече Уилям, ставайки изведнъж много предпазлив.
— Бележникът е у тебе. Дай го! — Мъжът имаше странен глас — нисък и леко дращещ.
— Беше у мене, но сега пътува по пощата — отвърна Дъфи.
Точно тогава вратата се отвори и се появи Сам. Човекът прибра пистолета. Привидно не бързаше, но оръжието сякаш се изпари.
— Ето къде си бил… — каза той.
Мъжът се взря в Дъфи. Светлите му очи го фиксираха заплашително. После излезе от тоалетната.
— Кой беше този тип? — попита Уилям.
Мак’Гайър сви рамене.
— Откъде да знам — рече. — Може моята мацка да има някаква представа…
Дъфи бързо се запъти към вратата, а Сам го последва с озадачена физиономия.
— Видя ли приятелчето, което току-що си тръгна? — обърна се Уилям към блондинката.
— Разбира се — отвърна тя. — Това е Мърей Глисън. Истински хубавец е, нали?
Той попи лицето си с носната кърпа.
— Не съм сигурен — каза й. — Държахме се малко свенливо един към друг…
Сам обви с ръце русокосата.
— Нали е страхотно това местенце, а? — включи се той. Беше доста наквасен.
— Искам да се махна оттук — рече Дъфи.
По коридора се зададе беловлас дребен джентълмен, запътен към тоалетната.
Мак’Гайър помъкна блондинката към него.
— Погрижи се за това сладурче — поръча му той. — Поразведи я наоколо. Много е схватлива…
Русокосата пое крехкия господин в обятията си и се разплака. Ромът я беше довършил окончателно. Дъфи и Сам се отдалечиха. Лицето на дребосъка сияеше.
— Човек трябва да е смахнат, за да ходи по такива дупки! — изруга Уилям.
— Струва ми се, че се понапих — каза Сам, размахвайки ръце. Двамата отново се върнаха в салона. — Абе тази русата не понамирисваше ли лекичко, или носът ми не е наред? — неочаквано запита той.
Дъфи го увери, че нищо му няма на носа.
Момичето с голямата уста беше застанало до входа и ги търсеше. Той се приближи до него.
— Взе ли го? — рече.
То кимна и му подаде късче хартия, върху което беше адресът. Уилям връчи на момичето двадесет долара. Банкнотите бидоха сгънати и пъхнати в чорапите. Сам надзърна любопитно.
— Великолепно си прекарвам! — констатира той.
— Някоя вечер ще дойда пак — каза Дъфи на момичето. — Ще се позабавляваме…
— Това съм го чувала и друг път — погледна го тъжно.
— Още си млада — обади се Мак’Гайър — Тепърва има да го чуваш.
Те заслизаха по стълбите към улицата. В края на тясната пряка Уилям се спря.
— Прибирай се, Сам — рече той. — Карай внимателно!
Мак’Гайър примигна насреща му.
— Толкова ли бързо свърши купонът? — учуди се.
Дъфи кимна.
— Предупредих те, че ще бъдеш само за прикритие — лаконично каза той. — Давам ти почивка. Сега си върви у дома и се погрижи за тази твоя така наречена съпруга.
— Тя вероятно е започнала да се чувства малко самотна вече — почеса се Сам по главата.
— Тръгвай!
— Ти няма ли да дойдеш?
— Аз ще се обадя на онази мръсница Шан.
Мак’Гайър се ухили цинично.
— Ще си пречим ли, ако сме трима?