Псувайки необуздано, Дъфи сграбчи револвера и с мъка се изправи на крака. Отстъпи заднишком, но едрият гангстер явно беше в безсъзнание. Предпазливо се приближи до Олга, чието лице бе започнало да посинява. Свали с едно движение копринения шнур й й помогна да стане на крака. Тя продължаваше да диша с хриптене. Побутна я към всекидневната.
— О’кей, малката — каза той. — Вече си в безопасност.
Настани я в едно кресло. Затръшването на входната врата го накара да изхвърчи от хола с проклятие. Макс беше изчезнал. Чу как отвън заработи мотор на кола и когато стигна до изхода, успя да зърне само отблясъците на задните габарити, които се стопиха зад завоя на пътя. Дъфи тресна вратата и се върна в стаята. Олга се беше надигнала и опипваше гърлото си. Плачеше тихо.
— Имаш ли нещо за пиене тук? — попита я той.
Тя посочи към кухнята.
— В килерчето за провизии… — отвърна му дрезгаво.
След като се поразтърси, Дъфи откри една голяма глинена бутилка с ябълкова ракия. Взе две чаши и се появи обратно в хола. Напълни ги и й подаде едната.
— Изпий това! — рече. — Имаш нужда.
Той пресуши своята чаша до дъно. Ябълковата ракия заслиза по хранопровода му, а щом стигна до стомаха, експлодира. Наложи му се да се хване за масата, понеже му се зави свят. Дъхът му секна. За миг помисли, че ще умре, после изведнъж се почувства добре. Погледна шишето с изумление.
— Сякаш вдишах огън — каза Уилям.
Наля си отново, но сега прояви повече предпазливост. Изгълта питието на три пъти. Хвърли бегъл поглед към Олга.
— Ще дойдеш с мен у дома, сестричке — обърна се към нея той. — Това място вече не е здравословно.
Алкохолът я беше поободрил. Виждаше се как лицето й възвръща бледия си оттенък. Тя отново докосна наранения си врат.
— Не мога — отказа му.
Дъфи пристъпи към нея.
— Събирай си нещата в някоя чанта и да вървим! — настоя той. — Трябва да побързаш! Онова пиленце може да долети пак…
Очите на жената се разшириха от страх и тя енергично се изправи. Стана нужда да я подкрепя, докато стигне до вратата — краката не я държаха. След това, когато се увери, че може и сама, Дъфи я остави да се качи горе. Върна се и си наля още една чаша.
Когато Олга отново слезе долу, той беше полупиян.
— Това е най-свястното средство против отпадналост, на което някога съм попадал — размаха насреща й бутилката Уилям.
Тя се спря на последното стъпало, колебаейки се.
— Ще ми повикаш ли такси? — попита го. — Ще отида на хотел.
Дъфи се приближи и пое чантата й.
— Идваш с мене! — заяви той. — Недей да спориш, за Бога!
Излезе навън на улицата и се огледа в двете посоки, но не се виждаше никакво такси.
— Да повървим пеша до края на улицата — предложи Уилям. — Там ще хванем някое.
Олга загаси лампите и хлопна вратата. Тръгнаха заедно по платното. Дъфи усещаше краката си така, сякаш стъпваше в необработен памук. Тя не обели дума, докато не стигнаха дъното на пряката. Сетне тихо каза:
— Благодаря ти.
Дъфи махна на едно такси. Помогна й да се качи и даде адреса на Мак’Гайър После влезе и се настани до нея. Продължаваше да държи в едната си ръка ябълковата ракия, а в другата багажа й.
— Не се безпокой, сестричке. Толкова ме беше шубе, че съвсем не помислих за тебе. — Той отпуши шишето и отпи поредната глътка. След това я изгледа мнително и рече: — Тази чудесия няма да ме накара да изглеждам като палячо, нали?
Олга извърна лицето си настрани и заплака.
Дъфи заспа.
Осма глава
Когато Сам отвори вратата и ги зърна, очите му направиха късо съединение.
Дъфи влезе в стаята, промушвайки се покрай него. Олга се подвоуми, сетне последва Дъфи. Сам затвори вратата и остана на мястото си, като се почесваше по главата. Беше облечен в зелена пижама и жълт халат.
— Не му обръщай внимание — рече Уилям. — Не е толкова женствен, колкото изглежда.
Олга стрелна Мак’Гайър с уплашен поглед, но не каза нищо.
— Представи ме, пиян плъх такъв — обади се Сам.
— Мис Шан, това е Сам Мак’Гайър.
Тя продължаваше да мълчи.
Алис излезе от спалнята, плътно завита в пеньоара си. Дъфи направи крачка към нея.