То беше просторно, но претъпкано с мизерни мебели. В отсрещния край имаше легло. Дъфи рязко вдигна пистолета. Някакъв човек лежеше по очи напреко на завивките. Беше Уейдмър. Уилям прекоси стаята, насочил оръжието. Само че Макс беше мъртъв. Досети се още преди да го докосне. Преобърна го и дъхът му изведнъж секна: на шията на Уейдмър зееше огромна рана. „Някой добросъвестно си е свършил работата“ — помисли си Дъфи. Пусна тялото и го остави да падне тежко върху леглото.
Остана няколко минути на място, напрегнал ума си до пръсване. След това започна систематично претърсване на стаята. Допускаше, че ще е безполезно, но все пак го предприе, фотоапаратът не се виждаше никъде. Натъкна се на нещо, което го накара да примигне от изненада. От дъното на едно чекмедже изрови голяма лъскава фотография. Първоначално му се стори, че бе на някоя кинозвезда, но после разпозна Анабел Инглиш.
— Мили Боже! — възкликна той.
Диагонално на снимката с едър разкрачен почерк бе написано: „На скъпия Макс от Анабел!“
Дъфи сгъна фотографията и я прибра в джоба си. Сетне пъхна пистолета отново в панталона и безшумно се изниза от помещението.
Озовал се пак на улицата, той махна на поредното такси и даде адреса на Анабел. Докато седеше облегнат на твърдата седалка на колата, очите му леко се притвориха от умора, но устата му си остана напрегната и решителна. „Този път ще хвана бика направо за рогата!“ — каза си Уилям.
С ключа, който беше получил от Морган, той отвори вратата към балкона с органа и тихо пое нагоре по спираловидната стълба. Когато стигна галерията, забеляза, че холът бе ярко осветен, въпреки че не се виждаше жива душа. Прехвърли крак през балкона и меко се приземи на пода.
От отсрещния край на стаята долиташе шум от течаща вода. Реши, че Анабел сигурно се къпе. Тръгна спокойно на обиколка из всекидневната, отваряйки и затваряйки чекмеджетата. Когато дойде ред на шкафа с напитките, се наложи да коленичи, за да надникне вътре. В дъното, зад шпалир от бутилки с шери, намери своя фотоапарат. Извади го и старателно го провери. Първото нещо, което забеляза, бе, че филмът е изваден. Сложи апарата в джоба си и внимателно затвори вратичките на шкафа.
Водата в банята беше спряла да тече и в апартамента се беше възцарила тягостна тишина. Той отиде до вратата, леко завъртя дръжката и влезе.
Анабел лежеше във ваната със затворени очи и пушеше. Мина му през ума, че изглежда великолепно. Притвори много нежно вратата и облегна гръб на рамката.
Тя отвори очи и го погледна. Изненадата й се изрази единствено в начина, по който цигарата се изплъзна от нейните устни. Тя цопна във водата с недоволно съскане и като заплува по повърхността й, акостира при крака на Анабел. Лепна се за него и заприлича на някакъв причудлив белег по рождение. Дъфи я наблюдаваше с интерес.
Стъпалото й се раздвижи и предизвика вълнички.
— Това се казва пяна, нали?! — обади се той. Пристъпи и седна на столчето, което стоеше съвсем близо до ваната. Оттам ясно се виждаше малкото петно от натъртване, където я беше ударил.
— Измитай се оттук! — прошепна Анабел.
— Трябва да проведем един кратък разговор — отвърна Дъфи.
Той извади от джоба си фотоапарата и й го показа. След това измъкна снимката и също й я показа. Жената лежеше, без да помръдва, със забулен от омраза поглед.
— Вече знам кой е убил Кетли — рече Уилям. — Досетих се, че го е очистил онзи, у когото е апаратът. Необходимо беше само да открия играчката, за да разнищя тази история. Ти май твърде нескопосно изигра козовете си, а?
— Махай се оттук, кучи син такъв! — каза тя.
На устните на Дъфи се появи жестока усмивка.
— Изляза ли аз, ще влязат ченгетата… — подметна.
Анабел рязко седна във ваната, яростно разплисквайки вода през ръбовете й.
— Не можеш да ми припишеш това — извика тя. Нейният задъхан глас звучеше истерично. — Намери Кетли и ще разбереш…
Веждите на Уилям се повдигнаха.
— Значи си го преместила, така ли? — попита той.
Видя как ръката й започна леко да пълзи към едно прозрачно шише, което стоеше на полицата малко над нея. Забеляза, че съдържаше амоняк. Измъкна пистолета от колана си и го насочи към нея.
— С удоволствие бих ти оформил още един пъп произнесе тихо Дъфи. — Само се опитай и ще те надупча като панаирджийска свирка.