Ръката на Глисън се отпусна до тялото му.
— Добре, пет бона… — произнесе с мъка той.
Дъфи отново поклати глава, отваряйки вратата.
— Недей да прибързваш — отвърна му. — Обмисли всичко на спокойствие. Аз ще изчакам.
Дръпна вратата зад себе си и закрачи към асансьора. Изведнъж се почувства много уморен и мозъкът му отказа да мисли. Бутна решетката, влезе в кабината и натисна партерния бутон.
Навън даде знак на едно жълто такси и не след дълго вече изкачваше за пореден път стълбите към апартамента на Мак’Гайър Отключи си и пристъпи навътре. Часовникът върху полицата на камината сочеше два без четвърт. Хвърли шапката си на дивана и посегна към ябълковата ракия, която все още си стоеше на масата. Усети шишето олекнало — беше почти празно. Направи лека гримаса. След това пресуши бутилката и пак я остави върху масата. Спря дъха си за секунда, сетне доволно изду бузи. Питието си го биваше.
Остана напълно неподвижен и се ослуша. В жилището беше съвсем тихо, като се изключи глухият тътен от хъркането на Сам. Запали цигара и запрати кибритената клечка в камината, но като се сети за Алис, отиде, вдигна я и внимателно я пусна в пепелника.
С усещането, че краката му са се превърнали в гумени от умора, той прекоси разстоянието до стаята за гости и полека открехна вратата. Вътре беше тъмно. Успя да долови тихото дишане на Олга.
Стигна до леглото с предпазливо опипване и щракна малката нощна лампа. После безшумно седна.
Олга се сепна, стисна юмруци, а устните й очертаха едно голямо „О“. Дъфи нежно сложи ръка на устата й.
— Всичко е наред — прошепна той. — Успокой се.
Тя се вгледа в него и се отпусна назад.
— Изкара ми акъла — рече му.
— Тихо! — каза Уилям. — Не искам да се събудят и другите…
Олга стрелна с очи часовника, след което отново спря поглед върху него.
— Толкова е късно… Какво има?
— Случиха се някои неща — отвърна Дъфи. — Трябва да говоря с тебе. Даваш си сметка в какво си се забъркала, нали? Макс са го очистили. Някой „гост“ му е прерязал гърлото.
Зениците й силно се разшириха.
— Да не искаш да кажеш, че?…
— Ще започна от самото начало. После ти ще запълниш празнотите. — Той полегна назад, опрян на лакът. Нараненото му лице се беше изопнало от изтощение. Тя неочаквано изпита лек прилив на състрадание към него.
— Събуй си обувките и легни до мен.
Уилям поклати глава.
— Ще заспя — рече. — Слушай сега. Има една червенокоса лейди на име Анабел Инглиш. Тя е дъщеря на Едуин Инглиш, политика. Смахната и зла. Този тип Уейдмър е бил едно от гаджетата й. Анабел е въртяла разни далавери с Кетли. Негодникът се е отбил при нея и тя го е блъснала в асансьорната шахта. Дотук добре… Преди да продължим нататък, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш за Кетли.
— Той беше замесен в едрия бизнес с наркотици заговори с нисък глас Олга. — Започна като дребна риба, продаваше „прашец“ и вземаше изкуствен „процент“. Това беше по времето, когато се запознах с него. По-късно гешефтът се разрасна и Кетли се зае да трупа пари. Уейдмър му беше шеф. Голямата клечка беше Глисън. На Кетли му писна да получава заповеди и той открадна списъка с клиентите…
— Стоп! — гласът на Дъфи прокънтя така, като че ли щракнаха стоманените челюсти на капан. Той извади малкия бележник от джоба си и го сложи на завивката пред нея. — Това ли е списъкът?
Смаяната физиономия на Олга му отговори утвърдително.
— Значи това е… — рече Уилям. Прекара палец през страниците на тефтерчето. — Ами да, онези приятелчета не могат да оперират без този поменик… Консуматорите сигурно се тръшкат от наркотичен глад. Затвори очи и се опита да мисли.
— Как… как се сдоби с него? — запита тя.
Дъфи отвори очи.
— Улов от бърлогата на Кетли. Анабел се юрна да го търси и аз й го отнех. Така нещата стават съвсем прозрачни. Божичко! Действали са наистина с размах. Виж само кои са имената, дявол да го вземе!
Олга го хвана за ръката.
— Ще измъкнат бележника от тебе — каза тя с прокрадващ се в очите й страх. — Той означава за тях милиони.
Дъфи се изви на една страна и се взря в нея. Измореният му поглед „обискира“ лицето й.
— Знаеш ли — поде бавно той, — преди години често си мечтаех да попадна в подобно положение. Да имам възможността да задигна един милион долара от шайка гангстери. Ето че шансът е налице. Ще скарам двама, за да спечели третият — тоест аз.