Уилям отпи и задържа питието в устата си, преди да преглътне. После тихо изсумтя.
— Да-а — потвърди. — Огън е.
Рос пое бутилката от него и я надигна. Дъфи се загледа в неговата адамова ябълка, която заподскача по охранената му гуша. Дебелакът остави алкохола на масата, изтри влажните си устни с опакото на дланта и леко придърпа напред стола си.
— Та за какво става въпрос?
Дъфи запали цигара и търкулна друга на Рос по плота на масата.
— Още ли се мотае при тебе онзи стар „Буик“? — попита го.
— Имаш предвид бронирания ли? — леко се разшириха малките очи на Рос.
— Точно така.
— Разбира се, че е при мене — кимна шишкото.
— В движение ли е?
Рос се закиска.
— Дали бил в движение? Слушай бе, човек, всичките ми таратайки са в движение. Тази талига е направо като нова.
— Искам да я наема за известно време — каза Дъфи.
Рос сви рамене.
— Става — простодушно отвърна той. — Защо не вземеш моя „Пакард“? Идеална сделка за теб.
Уилям поклати глава и се изправи.
— Трябва ми „Буикът“. За в бъдеще май ще имам нужда от скромна защита, а в него бих се чувствал далеч по-сигурен.
— Знаех си, че си загазил — каза Рос.
— Покажи ми колата си.
Той го изведе обратно в халето.
— Ето я.
„Буикът“ беше обикновен на пръв поглед автомобил, с леко занемарена външност въпреки скорошното измиване. Дъфи потъна в дълбокомислено съзерцание.
— Ще ми го рекламираш ли? — предложи най-сетне той.
Рос хвърли бърз поглед през рамо, сетне тромаво пристъпи напред.
— Красив е като ягодка — каза, отваряйки вратата. — Я пробвай…
На Уилям му се наложи да употреби доста сила, за да я затвори.
— Това е стомана — поясни Рос. — Дебел, солиден материал, разбираш ли? — Той повторно отвори вратата и се качи вътре. Дъфи се облегна на нея и проточи врат.
— За човека, който е измайсторил тази каруца, не е имало никакви тайни в занаята… — рече Рос, тежко отпускайки задника си върху тапицираната седалка. — Покривът е брониран. Виж прозорците! — Той смъкна единия. — Отвън не е нищо особено, но обърни внимание колко е дебел.
Сечението на стъклото беше поне три четвърти инча.
— Това чудо ще отплесне четиридесет и пет калибров куршум право в оня, дето го е изстрелял… — възхищаваше се шишкото. Той докосна някаква пружина на арматурното табло и там се отвори малък капак. Бръкна вътре и извади два автоматични пистолета „Колт“. — Едва ли ще ти трябват — каза Рос. — Ще ги разкарвам.
— Остави ги. Нали вървят заедно с колата? — тихо се обади Уилям.
Онзи го изгледа, сви дебелите си устни и вдигна рамене. Мушна обратно пистолетите.
— Под седалката има четиристотин патрона.
— Мили Боже! — смая се Дъфи.
— Не съм имал време да изчистя боклуците — ухили се Рос. — Така си и останаха вътре.
— Изпипана работа! Нещо друго?
Дебелакът слезе от автомобила.
— Решетката на радиатора е непробиваема за куршуми. Моторът е обезопасен с щит. Задното стъкло се повдига нагоре така, че при необходимост да може да се стреля. Гумите пък са напълнени с уплътняваща течност, която моментално запушва всяка дупка от евентуално попадение на куршум. Тази кола е наистина великолепно убежище в случай на неприятности.
Дъфи килна шапката на тила си.
— Да, струва ми се, че точно от такова нещо се нуждая. Колко искаш за нея, Рос?
Онзи се почеса по плешивата глава.
— Какво те прихваща, друже? — попита. — Малко ли неща си направил за мене в миналото…
— Давам ти по тридесет долара на седмица — рече Уилям.
Рос поклати глава.
— Прекалено много е — възрази. — Ще приема двадесет.
Дъфи извади четиридесет долара от портфейла си и му ги подаде.
— Ще я взема за някоя и друга седмица — каза. — Нали ще я заредиш?
Рос пъхна парите в джоба на панталона си.
— Готова е за път — отвърна.
Дъфи отвори вратата и се качи.
— До скоро виждане, приятелю — сбогува се той.
Рос провря глава през рамката на прозореца.
— По-полека с артилерията — рече загрижено. — Пушкалата не са регистрирани, но не се увличай все пак.
Дъфи му кимна и включи на скорост. „Буикът“ излезе на улицата. Той отиде до банката си, осребри чек за хиляда долара, провери сметката си и се върна при колата. Мина му през ум, че с една хилядарка в брой и други три в банката би могъл да издържи известно време.