— О’кей — отвърна. — Не те очаквах толкова скоро.
— От доста време звъня! — В интонацията на Глисън имаше едва доловима нервна нотка.
— Е, този път нали ме намери.
— Ще купя онова нещо от тебе за петнадесет бона — изрече другият на един дъх.
Дъфи се ухили в слушалката.
— Май започвам да оглупявам — рече. — Причу ми се, че каза петнадесет хилядарки.
Глисън направи кратка пауза, след това отвърна.
— Не мога да дам повече. Петнадесет бона!
— Що за евтин негодник си?! Не милееш ли да си прибереш обратно списъка? Той е точно толкова ценен, колкото и едно свидетелско показание срещу собствените ти съучастници.
— Слушай! — Дъфи почти видя как ръката на Глисън се впива в телефона от вълнение. — Не съм в състояние да намеря повече пари. Ще ти направя едно почтено предложение. Петнадесет хиляди плюс петпроцентов дял от сделките.
— Уф! Използвай си мозъка… — Уилям се премести към ръба на стола. — Не съм толкова тъп. За какво му е петпроцентов дял на един труп? Не бих ти имал и секунда доверие. Сдобиеш ли се веднъж с въпросния поменик, ти червата си ще изплюеш, но ще ми видиш сметката. Не, или пари в брой, или нищо!
— Проклет кучи син! — изруга Глисън.
— Остави, това е без значение. Представа нямаш, с кого си се заловил. Имам си още един купувач. Или ще се бръкнеш дълбоко за бележника, или другото приятелче ще го получи.
На отсрещния край на линията се възцари гробна тишина и Дъфи се пресегна за цигара. Нямаше нужда да предприема нищо и разполагаше с много време, за да наложи своето. Тогава Глисън рече:
— Значи така смяташ да водиш играта, а?
— Позна. Двама се карат, третият печели. Не е спешно, но е за предпочитане да започнеш с преразглеждането на намеренията си.
— Ще ти се стовари цяла планина от неприятности — каза онзи. Гласът му стана изненадващо уверен. Вече не приличаше на възбуден човек. — Или ще бъдеш почтен спрямо мене Дъфи, или…
— Я слушай, боклук такъв! Не можеш да ме уплашиш. Знам, че съм те настъпил точно по мазола. Щом ти харесва, тръгни да наддаваш първоначално от петнадесет бона, но цената ще стигне тавана! — Уилям затвори слушалката и се облегна назад.
От спалнята излезе Олга. Не беше облечена.
— Правилно ли постъпваш? — запита го тя.
Дъфи се приближи до нея и я прегърна.
— Това е верният път — рече й. — Ще отнеме известно време, но ще донесе максималната сума.
— Не може ли да му се вярва? — вдигна поглед към лицето му Олга.
Дъфи поклати глава.
— Ще бъде трудно да се измъкнем с мангизите, но само гледай как ще ги изиграем… — отвърна.
Тя се облегна на него.
— Беше ми все едно какво ще стане, но вече не е така. Не искам след този удар да бъдеш изложен на опасност.
Уилям я заведе отново в спалнята.
— Наметни си нещо — помоли я. — Невъзможно ми е да мисля като си гола.
Той проследи с поглед как тя отвори малкия куфар, който беше донесла със себе си и извади един халат, след което й помогна да го облече.
Върнаха се пак в хола. Олга запали цигара, дръпна дълбоко и задържа дима.
— Нещо се мъти в главата ти — констатира тя. — Какво е то?
Дъфи измъкна от вътрешния си джоб малък бележник и го сложи на масата. До него постави втори, досущ като първия.
Олга се вгледа внимателно в тях, после изпусна облак дим през ноздрите си.
— Двойна игра ли? — предположи.
— Отгатна! — Уилям притегли стол и седна. — Ще ти покажа как се правят пари… — Взе автоматична писалка и се зае да преписва списъка с имената от единия бележник на другия.
Тя приседна на ръба на масата и се загледа в него.
— Някой здравата ще се обиди от това — обади се най-сетне тя.
Дъфи не откъсна очи. Продължи да пише, но рече:
— Ние няма да присъстваме, за да видим кой ще е той…
Когато привърши със списъка, отгърна го на началната страница и се втренчи внимателно в съдържанието му.
— Ясно ли ти е какво означават тези цифри? Ето виж: Макс Хъгсън — 5, Джони Алвис — 7, Труди Ървин — 4…
Олга се облегна на рамото му.
— Плащания — поясни. — Обикновено Хъгсън снасяше пет хиляди долара на месец от наркотици и за своята безопасност.
— Но това са много пари. — Защо пък и за безопасност?