— Защо е била нужна тази инсценировка? — зяпна го Сам. — И без нея те бяха притиснали достатъчно здраво.
— Мене ли питаш? — вдигна рамене Дъфи. — Най-сладката част от сценария беше, че имаха намерение да ме очистят. Успях да зърна как се разбираха помежду си. Съпротива при арест, приключване на случая и приписване на вината за убийството на един труп. Големи икономии за държавата… Беше добре замислено, но действаха мудно. Едното ченге застреля другото, а аз си плюх на петите, щом пристигна патрулната кола.
Мак’Гайър въртеше чашата между пръстите си.
— Ти си върхът на съвършенството — рече.
— Анабел й е видяла сметката. — Дъфи приседна на ръба на масата. Беше наклонил леко своята чаша, така че течността тихо мокреше килима. — Решили са, че ще успеят да докопат списъка, без да платят. Е, не можаха. Ще стане само по-лошо за тях.
— По-добре си обирай крушите, докато има изход. Не си в състояние да се изправиш срещу тази шайка. Прекалено голям залък е за твоята уста.
— Ще доведа нещата докрай — спокойно заяви Уилям. — Досега се забавляваха само те. Олга твърдеше, че доникъде нямало да я докарам с тези плъхове, докато не съм се хванал за патлака, и беше права, Бога ми!
— Ти харесваше това момиче, нали? — рече Сам.
Устата на Дъфи се превърна в тънка линия. Беше забил поглед в пода.
— Бях започнал да свиквам с нея — обади се най-сетне той. — Случиха й се всички възможни злини…
— Пак ти казвам да се откажеш. Не можеш да залъгваш ченгетата така добре като Морган. Не си от такъв калибър.
— Стой настрана от тази авантюра, Сам! — рече Уилям. — Аз ще отида в „Бронкс“ на Мадистън Стрийт. Рос разполага там с убежище. Ако положението се затегне, ще ме откриеш там. Ще изчакам, докато страстите се поуталожат, после ще предприема нещо.
— Трябва да вървя — каза Мак’Гайър — Тръгнал съм към въпросната вила. Всички момчета са вече на мястото.
Дъфи пристъпи към него.
— Предай на Алис да не губи кураж. Предполагам, че все някога непременно щеше да се случи. Не съм предопределен за безметежен живот.
Сам се отправи към вратата.
— Ако имаш нужда от пари, мога да те „подпра“.
— Просто няма да повярваш колко много мангизи са се задали насреща ми — ухили се Уилям.
Те не се ръкуваха, а само се вгледаха един в друг. Мак’Гайър се усмихна тревожно. Не му беше съвсем до смях, но го направи. Дъфи му кимна.
— Ще ти се обадя — каза.
Той изчака, докато Сам слезе долу. Наля си още едно питие, запали цигара, после излезе и се спусна при „Буика“.
Започнаха да падат тежки дъждовни капки. Дъфи се наведе и вдигна левия прозорец, след което изкара колата на улицата. Докато си проправяше път през потока на движението, дъждът силно барабанеше върху покрива на автомобила. От настилката хвърчаха пръски на две педи височина.
Уилям шофираше внимателно. Отне му доста време, за да стигне до „Бронкс“, който се оказа полуподземен клуб с удобен гараж на нивото на улицата. Остави „Буика“ в гаража и слезе в заведението.
— Тук ли е Гилрой? — запита той.
— На кого е притрябвал? — отвърна мършавият мъж, който отвори вратата и го изгледа подозрително.
— Предай му, че е един приятел на Рос.
Мършавият отвори докрай.
— Влизай — каза. Когато Дъфи прекрачи напред в мъждиво осветения коридор, онзи прокара ръце по костюма му. Направи стъпка назад. — Тук не можеш да внасяш пушкало! — заяви му.
— Уведоми Гилрой и си затваряй устата! — сряза го Дъфи.
Тънкият тип се взря в него, поколеба се, сетне се отдалечи по коридора. Той изчезна през една врата с мърляво зелено сукно и Уилям зачака, облегнат на стената. След кратко забавяне тя отново се отвори и се появи негър с много светъл тен на кожата. Беше висок и строен, с падаща на едри вълни мазна коса. Той студено изгледа Дъфи.
— Ти ли ме търсиш?
— Изпраща ме Рос — каза Уилям. — Искам да се скрия за няколко дни.
Гилрой приглади коса с дългата си слаба ръка.
— О’кей! — рече. — Сто долара на ден.
Дъфи пристъпи до него.
— Дума да не става! — възрази той. — Няма да печелиш от мене!
Другият го стрелна с очи, после широките му устни се разтегнаха в усмивка.
— Разбира се, че не — отвърна. — Би било непочтено. Рос ми е добър приятел. Нека бъдат двадесет и пет.