— Няма да предприемам нищо засега — каза. — Ще се върна скоро.
Отиде в гаража, качи се в „Буика“ и се понесе към апартамента на Анабел. Паркира по-нагоре в една странична улица и измина пеша обратния път. При входа, който водеше за галерията с органа, се спря. На ъгъла се виждаше полицай с фуражка, застанал под уличната лампа. Бързо се обърна и се върна отново при „Буика“. Отвори го и седна вътре, държейки под око полицая. Дъждът беше престанал, но паважът бе все още мокър и блестеше от уличното осветление. Не след дълго ченгето се махна и Дъфи пак отиде до входа. Отключи вратата с ключа, който продължаваше да пази, и безшумно се изкачи по стълбите.
Когато се озова на балкона, зърна Глисън, който седеше долу в помещението с автоматичен пистолет в скута. Като се смъкна на колене, така че главата му да не се подава над парапета, Дъфи го наблюдава в течение на няколко минути. След това произнесе с твърда интонация:
— Остави желязото на пода или ще ти тегля куршума!
Глисън се стресна, припряно пусна пистолета до краката си и погледна нагоре. Уилям се изправи и се наведе над балкона. „Колтът“ в ръката му не трепваше.
— Къде е Анабел? — попита той.
— Не е у дома — отвърна Глисън със сух, приглушен глас.
Дъфи прехвърли крак през парапета и го възседна.
— Ще сляза долу — рече. — Не прави никакви опити! Горя от желание да те пратя по дяволите!
Той се отблъсна, подпирайки се с една ръка при приземяването, физиономията на Глисън се беше издължила леко. Ръцете му лежаха скръстени върху коленете.
Дъфи отиде и седна на ръба на масата. Беше отпуснал „Колта“ отстрани до тялото си. Протегна крак и ритна оръжието на другия под един стол, далече от него.
— Имам да си поговоря с тебе за много неща — каза му.
Глисън се взря в него, устните му потрепнаха, но той не обели дума.
— Ти вече ме измами веднъж — поде Уилям. — Претършува на бърза ръка жилището ми, а втория път вилата. Опита се да ми лепнеш убийство. Е, позабавлява се… Сега е мой ред.
— Не знам за какво говориш — рече Глисън.
Лицето му беше толкова пребледняло, че Дъфи млъкна и го изгледа изпитателно.
— О’кей, не знаеш нищо за това — съгласи се той. — Какво знаеш?
— От моя страна сделката е почтена — каза Глисън. — На мене ми трябва бележникът, ти разполагаш с него и аз ти плащам, за да го имам. Ходих до „Ред Рибън“ с парите, както се бяхме уговорили, но ти не се вясна. Върнах се тук и твоя милост телефонира. Това е всичко.
Дъфи потърка с длан късите косми на тила си. После попита:
— Кой уби Уейдмър?
Глисън отмести очи.
— По този начин няма да стигнеш доникъде.
— Грешиш! Кой го уби? Хайде! Ако ти е известно, ще отървеш кожата.
— Само че не ми е… — отвърна онзи.
Уилям вдигна „Колта“.
— Това ще бъде първото ми убийство. — Говореше много дрезгаво. Лицето му беше добило цвят на стрида. Две тънки бръчки се спускаха отстрани на устата му. — Надявам се, че ще го направя добре.
Кожата на Глисън пожълтя, а очите му се ококориха. Той заговори, сливайки всички думи в едно:
— Направи го онази отвратителна хлапачка…
Дъфи килна шапката си назад към тила. Лицето му лъщеше под мекото осветление.
— Проклет гадняр! — изруга. — Едва не ме накара да те пречукам!
Глисън се облегна на стола. Изглеждаше зле.
— Каква ти се пада тази жена? — поинтересува се Уилям.
— Тя е моя съпруга. — Мъжът улови с ръце реверите на сакото си, за да прекрати трептенето им. — Моля се на Бога никога да не бях я срещал.
— Това било значи, а? Тя е убила Кетли, Уейдмър и Олга, така ли?
Глисън се размърда.
— Коя е тази Олга, за която питаш непрекъснато?
— Няма значение… — стана прав Дъфи. — Трябва да внимаваш с твоята женичка, опасна е.
Глисън се опита да кръстоса крака, но не успя. Втренчи поглед в килима.
— Тя е наркоманка — каза той. — Не мога да се отърва от нея. Би ме убила.
— Колко пари си събрал?
Онзи рязко вдигна очи.
— Ти настоя за петдесет бона. Тук са двадесет и пет. — Извади голям запечатан плик от вътрешния си джоб и го сложи на масата.
Дъфи хвърли поглед на слепката, след което рече:
— Отвори го!
Глисън направи два опита, но пръстите не го слушаха. Уилям се наведе, взе плика от него, остави пистолета и откъсна края му. Изтръска съдържанието върху масата и го прецени с поглед. Тогава хвана тънкото снопче банкноти и го пъхна в джоба си. Извади бележника и го подхвърли в скута на Глисън.