Онзи разхлаби яката си със своя тънък, черен пръст.
— Ще свършат работа — тежко произнесе негърът. — Откъде, да го вземат дяволите, се появи всичко това?
Дъфи загреба с длан парите и ги пъхна отново в джоба си.
— Паднаха ми от небето — поясни. — Какво решаваш? Ще се включиш ли?
Гилрой седна, наля пак чашите и запали цигара.
— Хайде да поговорим за тази история. Каква е идеята ти?
Уилям се приближи и също седна.
— Не знам — рече. — Просто копнея да прокудя този гаден тип Морган от града барабар с шайката му.
Негърът завъртя очи, сетне запита:
— Защо?
Дъфи стисна зъби.
— Той си мисли, че не е по силите ми да го направя. Така ми заяви. Е, ще покажа на този играч, че е заложил на губещ кон.
Гилрой кимна.
— Значи такава била работата, а?
— Да, такава е — потвърди Уилям.
— Няма да постигнеш много с ченгетата по петите си…
— Имам го предвид. Първата ми грижа утре ще бъде да си осигуря протекция.
— Протекция ли? Как ще се сдобиеш с нея?
— Чрез Инглиш! — Дъфи се облегна назад и отпи една дълга глътка от чашата си. — Ще размахам под носа му цялата афера, а после ще видиш как ще си ме пази.
— Не ти е празна главата — отбеляза Гилрой.
— Разбира се, че не е — отвърна Уилям. — Получа ли веднъж покровителство, ставам важна клечка. Със съответната защита и група като твоята ще мога да се справя с Морган.
— С Шеп и Шулц сме на линия — каза негърът.
— О’кей. Предлагам всички да се съберем след като се срещна с Инглиш.
Гилрой кимна и стана прав.
— Момчетата се отбиват насам около един часа. Ако успееш, ние ще бъдем тук по това време. — Той се запъти към вратата. — Няма да бъде лесно… — добави.
Дъфи го проследи с поглед как прекосява помещението.
— Не си се запознал с подробностите — каза. — Работата е опечена.
Гилрой кимна и излезе, придърпвайки вратата след себе си. Дъфи се надигна и съблече сакото си. На вратата се почука и мършавият тип провря глава.
— Някаква жена пита за тебе — съобщи той.
— Ясно. И си й казал, че съм тук.
— Отговорих й, че никога не съм чувал за тебе, но това не я разкара — поясни слабият мъж. — Настоя: „Предай му, че е Алис!“ или нещо от сорта… Така че се върнах и ето ме при тебе.
— Добре, за Бога! — облече сакото Дъфи. — Пусни я бързо вътре!
Онзи сви рамене и се отдалечи. Появи се отново, следван по петите от Алис. Уилям направи крачка към нея и взе ръцете й.
— О, скъпа… — започна той, но се спря.
— Сам ми каза — задъхано изрече тя. — Трябваше да те видя. Какво означава всичко това, Бил? Вестниците пишат, че си убил тази жена. С ей такива букви!…
Дъфи я потупа по ръката.
— Прекрасно е от твоя страна, че дойде — рече той, съпровождайки я до леглото. — Седни, малката. Остави краката си да отпочинат.
— Какво смяташ да правиш? — попита Алис. — Сам не ще нищо да ми каже.
Дъфи се ухили.
— И без това се е разприказвал прекалено много — отвърна. — Слушай, не съм убивал Олга. Беше инсценирано. Виж, мила, понатрупах парички. — Той извади доларите от джоба си и ги подхвърли в скута й.
Тя леко потрепери и скри ръце зад гърба си. Седеше и втренчено зяпаше парите.
— Махни ги! — възпротиви се енергично Алис.
Уилям се взря в нея.
— Виж! — наблегна той. — Някога да са ти попадали пред очите толкова много мангизи накуп? Тук са тридесет и пет бона.
— Махни ги! — повтори тя с почти истеричен тон.
Той взе парите с помръкнал поглед.
— Щом така искаш… — каза й.
Алис сложи ръка на рамото му.
— Ох, Бил, търсиш си белята! Нима не проумяваш? За Бога, моля те, откажи се!
Дъфи бавно прибра парите в страничния си джоб.
— Слушай сега… — поде той.
— Парите не са всичко — прекъсна го тя. — Знаеш го. Умолявам те, Бил, спри се! Убедена съм, че всичко ще бъде наред. Ще намерим някой да ти помогне да се върнеш на работа… Не продължавай с тази далавера.
Дъфи вдигна ръка. Алис зърна непреклонния блясък в очите му, отдръпна се от него и заплака.
— Ще доведа нещата докрай — рече той. — Години вече съм си все дребна риба. През целия ми скапан живот към мене се обръщат с „Ела тук, копеле такова!“, „Направи това, мърляч такъв!“, „Донеси онова, боклук такъв!“ С тази история вече е свършено. Противопоставям се на организация, за която се знае, че е опасна. О’кей, ще им се изрепча. Ще събера група, която да е два пъти по-опасна. Загряваш ли? Два пъти по-опасна! Когато постигна своето, аз ще бъда занапред големия бос. Как го намираш?