— Това е добре — ухили се Дъфи. — Ще ми трябват само един-два трупа и сме готови с извършителите.
Другият изсумтя.
— Първо ще се наложи да си ги набавите — каза.
— Ако можехте да видите командата, която се е разположила край мене, не бихте се притеснявали за това. Бях споменал нещо за пари, нали?
— Ако премахнете Морган и изолирате Анабел някъде, където да не става нужда да я срещам повече, ще получите много — обеща Инглиш.
— Измислете нещо по-добро. Искам пари, които може да се пипнат.
Онзи замълча за момент.
— Ще открия на ваше име сметка в „Нешънъл бенк“. Ще можете да теглите до пет хиляди долара.
— Направете го — съгласи се Дъфи и затвори.
Гилрой се отмести от прозореца и пое чашата си от Шулц.
— Да започваме — рече.
Дъфи седна.
— Инглиш ще ме прикрива. Временно е неутрализирал опасността. Ще ни подпре и с мангизи, ако действаме активно. Смятам, че можем да дадем старта още сега.
— Какъв ще е моят дял? — запита Шулц.
— Всеки ще получи по пет бона — уточни Уилям, като пресмяташе наум.
Шеп кимна.
— Ще ми влязат в работа — каза.
— Първата ви задача ще бъде да откриете Анабел Инглиш — рече Дъфи и скръсти ръце, подпирайки лакти на масата. — Тази мацка е опасна и трябва да бъде вкарана там, където няма да застрашава никого.
— Да я пречукаме ли? — обади се Гилрой. Говореше с отвращение.
— Не желая никакви убийства — поклати глава Уилям. — Аз съм в състояние да се справя с нея. Тя е луда за връзване.
— Ще я намерим — заяви Шеп. — Но смахнатите девици не са по нашата част.
— Вие свършете това, останалото е моя грижа — рече Дъфи.
— Откъде да започнем?
— Последния път, когато я видях, беше с бандата на Морган. Все ще знаят какво е станало с нея.
Шеп с мъка стана на крака.
— Лесна работа — каза. — Познавам тази дружина. Остави я на мене.
Дъфи изчака, докато излезе тромаво навън, след което погледна към Гилрой.
— Ще ми дадеш ли подробности за Морган?
— Държи три клуба — поде той. — Притежава офиси на Трензвърс Авеню край реката. Оттам върти бизнеса си.
— Какъв бизнес?
— Всевъзможен рекет. Нарекъл е мястото „Морган Навигейшън Тръст Къмпани“. Това е неговата главна квартира за управление на порока, контрабандата, прехвърлянето на момичета от Куба и каквото още се сетиш.
Дъфи отиде до телефонния указател и отгърна на „Морган Навигейшън Къмпани“. Набра номера и зачака. После попита:
— Там ли е мистър Морган?
— За какво се касае? — отвърна един нахакан глас.
— Ще го помоля да ви каже, ако прецени, че трябва да знаете — грубо рече Дъфи.
Жената го свърза. Преди да превключи линията, той я чу да казва:
— Някой ден тези язвителни боклуци ще се порежат от собственото си остроумие!
Уилям се ухили.
— Да? — обади се Морган.
— Слушай, Морган, твоята сган те остави на сухо… — каза му.
— Последния път успя да се измъкнеш, Дъфи, но внимавай — произнесе онзи с напълно безстрастен тон.
— Глисън отпадна от наддаването — рече Уилям, вперил празен поглед в стената пред себе си. — Въпросното малко тефтерче ще ти струва петдесет бона.
Долови как Морган си пое дъх, преди да му отвърне:
— Моите момчета ще ми го набавят безплатно. Предупреден си. Те са по петите ти.
— Премислих — каза Дъфи. — Ще предам бележника на щатската управа.
— Аз не бих го направил — думите бяха произнесени с едва осезаема припряност. Заплахата беше без покритие.
— Ще го предам, все ми едно. Тогава ще видим какво ще стане. Получих двадесет и пет бона от Глисън, така че не ми пука.
— Почакай! — повиши тон Морган. — Ще ти дам пет хиляди.
— Нека бъдат двадесет и пет и бележникът е твой! — склони Дъфи.
— О’кей — гласът оттатък стана много мазен. — Донеси книжлето тук, а аз ще съм приготвил парите.
— Не съм толкова изкуфял — възрази Уилям. — Ще ми ги връчиш на открито. Ще бъда във фоайето на „Белмънт Плаза“ довечера в шест часа. Там ще направим размяната.
Последва кратка пауза. Накрая Морган каза „Добре!“ и затвори.
Гилрой беше слушал, без да сваля очи от гърба на Дъфи.
— Хубавичко ще се позабавляваш, докато домъкнеш мангизите у дома… — обади се той.