Уилям си взе шапката.
— Хайде да вървим — отвърна.
Те го последваха до гаража.
— Можеш ли да се справиш с тази трошка? — попита той Шулц.
Онзи кимна.
— Разбира се — рече, леко учуден.
— Добре, тогава карай ти. Ние с Гилрой искаме да поговорим.
Двамата се качиха отзад, а Шулц се настани зад волана.
— Накъде? — попита той, завъртайки стартера.
Дъфи му даде адреса на банката и Шулц внимателно подкара по пряката, която се вливаше в главната улица.
— Веднага ще изиграем двоен номер на този негодник! — заговори Уилям на Гилрой. — Ще предам списъка на Инглиш и той ще може да се заеме с него. Прекалено голям е за нашата уста. След това ще пробутаме копието на Морган и ще приберем мангизите. После ще се погрижим за Анабел и накрая ще „посетим“ офиса на Морган, за да съберем евентуални доказателства и да го изгоним от града.
Гилрой се облегна на тапицерията и затвори очи.
— Хич не ти е бедна програмата, а? — сънливо каза той.
— Искам да сложа точка на тази история и тогава вие, момчета, ще можете да си харчите онова, което сте заработили — рече Дъфи.
Шулц спря колата до бордюра и Уилям влезе в банката.
Другите двама останаха да го чакат в автомобила. Когато излезе, той хвърли поглед нагоре и надолу по улицата, след което бързо се качи. Шулц моментално потегли.
Дъфи назова адреса на Инглиш и каза:
— Дай газ!
Мъжът зад волана го стрелна с очи в огледалото за обратно виждане, кимна и отби из страничните улици.
— Струва ми се, че е жалко да подаряваме списъка на ченгетата — обади се Гилрой.
Дъфи сви рамене.
— Да не възнамеряваш да завъртиш такава огромна далавера? — попита го.
Негърът поклати глава.
— Аз не търгувам с наркотици — отвърна той. — Просто ми е неприятно, че ще оставя онези боклуци да си поемат дъх.
— Това ще види сметката на Морган, така че какво значение има, по дяволите?! — засмя се Уилям.
Инглиш се изненада, че го среща. Той взе бележника от него, погледна го и рече:
— Значи тази е първата крачка, а?
Дъфи кимна!
— Предайте го в отдела за наркотиците. Не представлява улика, но може да обърне в паническо бягство някои от клиентите. Във всеки случай ще попречи на Морган да играе старата игра.
Инглиш кимна.
— Намерихте ли вече Анабел?
— Скоро и това ще стане. — Дъфи се отправи към вратата. — Ще ви се обадя.
Озовал се отново на улицата, той прекоси разстоянието до „Буика“.
— Не е ли време да похапнем? — подметна Гилрой.
Дъфи се качи вътре.
— Давай — съгласи се той. — До шест часа е още далече.
Шулц описа полукръг с колата, върна назад, после нави волана докрай, обърна я окончателно и бързо се понесе на изток.
Петнадесета глава
Шеп се появи малко след пет часа. Дъфи чистеше своя „Колт“. Гилрой и Шулц седяха в креслата и го наблюдаваха.
Уилям го изгледа остро и попита:
— Намери ли я?
Шеп влезе, поклащайки се, седна и попи лице с носната си кърпа.
— Да — отвърна той. — Отгатни къде?!
Дъфи остави пистолета върху масата. Устата му се превърна в тънка черта.
— Къде? — предаде се.
Шеп се ухили самодоволно.
— Много е забавно — каза. — Тя си е паднала по хомосексуалистчето на Морган.
Веждите на Дъфи се повдигнаха.
— По Клив ли?
— Тъкмо сега е в апартамента на малкия мръсник — кимна мъжът. — Той е в леглото и пищи до Бога, защото някой го е засегнал на болното място.
Уилям се изправи.
— Веднага отиваме да я вземем — рече той, пъхвайки пистолета в колана си.
— Всички ли? — поинтересува се Гилрой.
Дъфи поклати глава.
— Предполагам, че само ние с Шеп — каза му.
— Добре — съгласи се онзи. Той прошепна нещо на Гилрой и шумно се изкиска.
— После ще прескоча до „Белмънт Плаза“ — добави Дъфи. — Надявам се, момчета, че ще бъдете там и ще държите под око фоайето. Не бива да поемаме никакви рискове с Морган.
Гилрой кимна.
— О’кей! — обеща той.
Дъфи и Шеп излязоха и се настаниха в „Буика“. Зад кормилото седна Уилям. Когато потегли по улицата, напомни на другия: