— Ще узнаеш — успокои я Дъфи. — Кажи сбогом на гаджето си, защото повече няма да го видиш.
Тя погледна към Клив, сетне леко присви рамене.
— Нямам нищо против — съгласи се. — Той е доста разстроен. Само си губя времето с него.
Шеп се изсмя.
— На жена като тебе не й прилича да ходи с педи — сериозно заяви след това.
— Пръждосвайте се по дяволите! Всички! — настоя Клив с немощен глас.
— Може ли да си взема нещата? — помоли Анабел.
Дъфи поклати глава.
— По-добре ела както си — рече. — Искам да поговоря с тебе… хайде!
Тя се усмихна.
— Харесваш ми, когато се държиш така — отвърна му. — Да поговорим. Имам да ти разправям много неща — махна с ръка към Клив Анабел. — За него и Морган… Ще ги изгълташ на един дъх!
Гримаса оголи зъбите на момчето, след което то стреля в нея. Дъфи едва забеляза плавното движение под одеялото, когато револверът изтрещя. Завивката започна да тлее.
Уилям стреля в Клив, но от отката на голямокалибрения „Колт“ куршумът се сплеска в стената на два фута над главата му. С невероятно бързо движение Шеп се хвърли върху хлапака.
Дъфи предпазливо се доближи до Анабел, взря се в нея, после пъхна пистолета в задния си джоб и коленичи отстрани. Тя лежеше по гръб, силно притиснала ръката си отдясно. Отвори очи, срещна погледа му и заплака.
— Спокойно, ще се оправиш… — каза той, като я повдигна.
— Донеси я тук — рече Шеп. Беше изхвърлил Клив на земята. Онзи не помръдваше. Дебелакът го беше фраснал здравата в брадата.
Дъфи положи Анабел на дивана.
— Дай вода и нещо за превръзка — разтревожен заръча той. — Кърви ужасно силно!
Шеп излезе от стаята. Чуваше се как отваря чекмеджетата и тършува в съседната стая. Уилям извади джобното си ножче и разпори дрехите около раната.
— Побързай, да те вземат дяволите! — извика на Шеп, щом видя къде беше простреляна.
Той се върна с тромав бяг. Носеше няколко кърпи и кана вода. Дъфи ги пое от него.
— Телефонирай на Инглиш и го уведоми — каза му. — Раздвижи се, важно е!
Докато се грижеше за раната й, Анабел отново отвори очи. Погледна го. Забеляза лъщящата по лицето му пот и запита:
— Ще умра ли?
Уилям не беше в състояние да направи нищо, за да спре кръвта. Отговори й напълно безпомощен:
— Мисля, че това е най-добрият изход за тебе…
— Аз също — рече тя и заплака пак.
Той направи опит да тампонира раната, но съзнаваше, че е безполезно.
— Дай ми да пийна нещо — помоли Анабел.
Наложи се да придържа главата й, за да преглътне скоча.
— Съжалявам за всичко… — отрони Анабел.
Лицето на Дъфи беше сурово.
— Вие, малките момиченца, винаги съжалявате, когато става прекалено късно.
— Твоя е вината, че убих онази жена — каза тя.
— Най-добре беше да не го правиш — рече Уилям. Беше му невъзможно да си наложи да каже нещо повече.
— Няма друг мъж, който да ме е отблъсквал някога — говореше Анабел. — Помниш ли, че ти се предложих?
— Да, спомням си. Предполагах, че ще поискаш да изравниш резултата.
— Ако напишеш всички факти, бих могла да се подпиша под тях — предложи Анабел. — Бих се радвала…
Дъфи с един скок се озова до писалището, намери блок с хартия за писане и се върна обратно.
— Нали ще бъдеш бърз? — рече с отпаднал глас тя.
— Разбира се. Ти уби Кетли, нали? — започна той.
— Да. Кетли мамеше Глисън, съпруга ми. Никой не знаеше това. Глисън беше негодник, но правеше пари. Налагаше се да постъпя така. Научих, че Кетли прибира половината, и го бутнах в асансьорната шахта. Беше дребен човечец, съвсем лесно стана… Ти дойде с мене и ми помогна да го прикрия. После Макс… Разбираш ли, те всички ме тормозеха. Пробвах ги по веднъж просто от любопитство, но никой от тях не беше стока. Макс непрекъснато ме изнудваше. Когато се сдоби със снимките, ме покани в апартамента си, за да ги „изтъргува“ по обичайния начин, така че отидох и убих и него.
Дъфи живо записваше. Даде й още една глътка. Шеп влезе и застана зад него.
— Инглиш е на път — съобщи той. Уилям му даде знак с ръка да пази тишина.
— Мразех те — продължи Анабел. — Когато тръгвах за вилата на Олга Шан, за да търся бележника, предполагах, че няма да ви има и двамата. Видях те, че замина с колата, и реших, че тя е с тебе. Тогава се вмъкнах вътре, но тя започна да става нервна и я умъртвих.