Уилям побутна чашата към него, енергично пресуши своята и кимна на бармана:
— Още едно!
— Много си бърз — подметна Шеп.
— Какво ми пука, при положение, че не прекалявам?
Шишкото свъси вежди.
— Все тая, нали? — отвърна той. Върна неохотно банкнотата на Дъфи. Уилям я сложи при останалите.
— Да вървим — каза.
Гилрой и Шулц седяха в „Буика“ и ги чакаха. Когато колата потегли, Гилрой запита:
— Нямаше ли ядове?
Дъфи протегна парите към него.
— Ето… — рече му.
Негърът ги преброи и подсвирна.
— Не изглеждат редовни — каза.
— Може и да не е така — зазяпа се през прозореца Дъфи.
Гилрой старателно провери банкнотите, след което заключи:
— Фалшификати!
— Да-а, това ми каза и оня, преди да си тръгне кимна Уилям.
— Сега какво?
Той се извърна така, че да може да вижда Гилрой.
— Мисля, че с тях ще скалъпим обвинение срещу Морган. Ще ни струва двадесет и пет хиляди да го пипнем. Инглиш ще заплати точно толкова за работата.
— Как ще го… скалъпим?
— Тази вечер ще наминем към жилището му и ще подхвърлим мангизите. За подправяне на банкноти в такива големи размери е предвидено хубаво наказание. След като ги скрием, ще сигнализираме на Инглиш и той ще довърши останалото.
— По-добре парите да бяха истински — рече Гилрой.
Дъфи вдигна рамене.
— Човек не може да има всичко… — отвърна.
Шеп само слушаше разговора. Той изви глава назад.
— Ей, аз действително се вързах на тези хартийки. Защо да не ги пуснем в обращение? Бихме ги пласирали без проблеми.
— Не, нашата игра не е такава — каза Уилям. — Ще си получите сухото, но ще отнеме малко повече време. Затова пък парите ви ще са чисти.
Щом се върнаха в „Бронкс“, Дъфи телефонира на Инглиш.
— Хванахме Уесън — рече политикът.
— Какво стана с Анабел?
— Няма значение. Внесох още пет хиляди долара на сметката ви. Ще стигнат за известно време.
Дъфи се засмя вътрешно.
— Слушайте, Инглиш — рече му, да не сте задържали Клив Уесън по обвинение в убийство?
— Убийство ли? — Онзи изглеждаше изненадан. — Той е опандизен за контрабанда на кокаин.
Уилям се ухили и намигна на Гилрой.
— Обзалагам се, че джобовете на приятелчето са били препълнени с прашец — подхвърли.
— Полицията откри достатъчно инкриминиращи улики за един обоснован арест — лукаво издекламира Инглиш.
— Убеден съм, че е така — отвърна Дъфи. — Ами Анабел?
Последва пауза, след което политикът изрече с едва доловима враждебност в гласа:
— Вие знаете… Моята нещастна дъщеря е била убита от шофьор, който избягал.
— Истинска трагедия — рече Дъфи. — Скоро ще имам още работа за вас. — Той затвори и се обърна към Гилрой: — Този тип е предпазлив. Изработили са Уесън, прикривайки смъртта на Анабел. Оформили са я като прегазване от неизвестен водач.
Гилрой поклати кръглата си глава.
— Трябва да се пазиш от него!
— С Инглиш сме в един и същи отбор — сви рамене Уилям. Отиде и си наля да пийне. — Хубаво е да имаш фигура като него зад гърба си!
Негърът кимна и си тръгна. След като излезе, Дъфи седна и се отдаде на кратък размисъл. Накрая се изправи, пристъпи към малкото бюро и отключи най-горното чекмедже. Извади купчинката долари, които държеше там, и се загледа в тях. После отиде до вратата и завъртя ключа. Настани се до масата и внимателно преброи парите. Разполагаше с тридесет и четири хиляди и малко дребни. Надипли върху масата три снопчета от по пет хиляди долара. Оставаха му деветнадесет бона. Раздели ги на четири части. Първата потъна в задния му джоб, втората в страничния, а третата в предния джоб на панталона му. Четвъртата част от три хиляди долара Дъфи сгъна и грижливо натъпка в обувката си. Наложи му се да я събува и обува два пъти, преди да я усети удобно на крака си.
Отключи вратата, взе парите от масата и се запъти към бара. Гилрой разговаряше с Шулц и Шеп. Тримата пиеха бира. Те вдигнаха поглед. Върху физиономиите им личеше едва забележимо очакване. Дъфи се облегна на бара.
— Ето вашите дялове — каза им любезно той, връчвайки на всеки от мъжете парите, навити на стегнато руло. — Пет хилядарки! Не ги бройте сега…
Шеп взе чашата си и изля бирата отстрани на пода.