— Не…
„Буикът“ се плъзна покрай бордюра, намали и спря пред клуб „Бронкс“.
— Изскачайте — рече Шулц. — Ще го прибера в гаража.
Мъжете излязоха и бързо заслизаха по стъпалата към сутерена под плискащия отгоре им дъжд. Гилрой отключи вратата и всички енергично се набутаха вътре. Коридорът беше тъмен. Негърът тихичко изпсува.
— Къде, по дяволите, се е дянал Джок? — потърси той мършавия тип. — Трябва да е още буден.
— Може да се е напил — предположи Шеп. — Бях му дал един десетак.
Гилрой намери пипнешком ключа за лампата и я запали.
— Ще дойдеш ли за по чашка? — попита той Дъфи.
— Да, краката ми са мокри. Един скоч би ми се отразил добре — рече Уилям.
Негърът тръгна по коридора и влезе в бара. Първото нещо, което прикова вниманието му, беше слабият мъж. Той лежеше по гръб с протегнати ръце и крака. Лицето му представляваше кървава маска.
— Ръцете! — рязко заповяда дребосъкът.
Гилрой и Дъфи вдигнаха ръце. С едно цялостно движение Шеп се смъкна на коляно, извади „Люгера“ си и стреля по джуджето. Джо се промъкна иззад вратата и го халоса с дръжката на револвера си в момента на изстрела. Шеп издаде кратко хриптене и падна на длани и колене. Приличаше на повален слон.
— Да не си посмял да го докоснеш пак! — процеди през зъби Уилям.
Джо го погледна учудено, сетне се изсмя.
— Господи наистина си голяма работа! — рече с възхищение.
— Успокойте се — с помирителен тон каза дребосъкът. — Не мърдайте. Не обичам да използвам това желязо, но ще се наложи да го сторя, ако ме принудите.
— Какво искаш? — запита Гилрой, движейки с усилие изтръпналите си устни.
— Трябва ни тоя хубостник — каза Джо. — Нали той уреди задържането на Клив? Е, много ми е нужен. Ще ми се да го поблъскам лекичко… — Той хвърли триумфиращ поглед към малкия гангстер. След това се запъти към Дъфи, широко ухилен. Направи финт с лявата си ръка и го цапардоса по ухото с ужасно мощен замах, тръгнал направо от глезените му.
— Изкарай му душата! — рече джуджето, кикотейки се. — Давай, Джо, скъсай го!
Биячът живо се приближи до Дъфи с дълги, ловки крачки. Протегна ръка към тялото му, сграбчи го здраво и го отлепи от пода. Повдигна го без никакво усилие и го хвърли на дъските, сякаш стоварваше чувал с въглища.
— Хайде да го измъкваме оттук — подкани го дребосъкът.
— Добре — отвърна Джо. Той улови Дъфи за краката и започна да го влачи към вратата.
Гилрой беше застинал като восъчна статуя. Единствено изцъклените му очи се въртяха панически в орбитите си. Джуджето се взря в него и стиснатите му устни се накъдриха в усмивка.
— Това е за тебе, черньо! — рече то и натисна спусъка. Револверът изгърмя. Гилрой кръстоса ръце пред корема си и полека подгъна колене. Неговата кожа с необичаен цвят на кафе заблестя от пот. Свлече се съвсем бавно. Отначало на колене, после настрани. Тазът му се блъсна силно в пода, следван от главата, която се разкървави от ръбовете на дъските.
Дребното човече се надвеси отгоре му и погледна към Джо.
— Да го довърша ли? — попита то.
Онзи се спря на прага и хвана Дъфи за предницата на ризата.
— Остави този боклук да му изтече кръвта — изръмжа. — Така ще умира по-дълго, нали?
Дребосъкът изхихика и пъхна револвера обратно в кобура.
— Досетлив си — рече му.
Джо се възхити от себе си.
— Нали!? — възкликна той, като пое по коридора, бутайки Дъфи пред себе си. Страхотно ще се позабавлявам с този негодник.
Малчото го следваше по петите. Той отвори входната врата и двамата едновременно се озоваха под леещия се порой.
Внезапният допир на студената, шуртяща като душ вода, свести Уилям. Той здраво запъна крака в стъпалата и напрегна тялото си. Това приближи Джо. Биячът изруга Дъфи, който слепешком нанесе удар в тъмното. Улучи Джо в носа и така го смая, че едрият главорез го пусна, политна назад, стъпи накриво и едва не се прекатури.
Дъфи бързо се изкатери нагоре точно когато Шулц започна да стреля от отсрещната страна на улицата. Неговият тридесет и пет калибров патлак избумтя три пъти. Уилям усети как един куршум се сплеска в стената над главата му.
Джуджето гръмна два пъти по Шулц. Пукотът на револвера му наподобяваше пращенето на сухи съчки, само дето беше малко по-силен. Дъфи опипа кръста си и издърпа своя „Колт“. Притаи се в мрака, опитвайки се да разбере къде е Джо. Дъждът го заслепяваше, а единствената улична лампа, намираща се на около петдесет фута, хвърляше само черни сенки.