Тя на бегом донесе от банята марли, вода и кърпа. Наложи се да разреже ризата. Върху дясната половина на гърдите му имаше шест дупки от сачми. Кървенето беше спряло. Алис го зяпаше с разширени и уплашени очи.
— Слушай, малката, ще трябва да ги извадиш… рече Уилям.
— Не мога — отвърна тя. — Не знам как.
— Имаш ли пинсети? Нали си разкрасяваш веждите? — Тънка усмивка разтегна устните му. — Опитай с тях.
Алис го погледна и поклати глава.
— Важно е, бебчо… — настоя Дъфи.
При тези думи тя дълбоко въздъхна и отиде до тоалетната масичка. Той посегна към шишето и отпи продължително. На връщане пинсетите бяха в ръката й.
— Обгори ги с клечка кибрит — каза Уилям.
Докато Алис се занимаваше с това, той глътна още малко уиски. В момента, в който операцията започна, беше вече порядъчно замаян. Болката се впи в него като стоманена жица и по челото му рукна пот. Но Дъфи лежеше без да помръдва, затворил очи, без никакви външни признаци, че страда.
— Събрах ги всичките — най-сетне рече тя. Гласът й звучеше толкова далечно, че той полека изви глава и я потърси с поглед.
Алис беше пребледняла, големите й очи бяха потънали в орбитите си. Подпряна на ръба на една ниска масичка, тя видимо се олюляваше пред погледа му.
— Съвземи се! — каза Дъфи. Опитваше се да говори рязко, но просто не беше в състояние. — Бързо пийни нещо, че май ще припаднеш!…
Алис се отпусна на пода.
— Ще… ще се оправя… — отвърна му, свела глава. — Не се безпокой. Само… една минутка.
С трепереща ръка той ливна малко уиски в чашата и я побутна към нея.
— Хайде! Изпий това! — настоя. От усилието му се зави свят.
Чуваше се как чашата потраква в зъбите й, докато преглъща. След това Алис се изправи със залитане и я постави върху масата.
— Вече съм добре — рече му.
— Сложи някаква превръзка на раната и ме остави да си лежа… — подсети я Дъфи.
Тя приседна на кревата.
— Ще бъде ли рисковано, ако доведа доктор?
Той поклати глава.
— Да! Сега съм беглец, бебчо.
Алис започна да изрязва мека подложка за пластира, хапейки устни, за да спре сълзите си. Уилям лежеше по гръб, вперил поглед в тавана, с леко въртяща се от алкохола глава.
— Ще го прикрепя с лепенка — каза тя.
— Страхотна си! — похвали я Дъфи.
Неопитните ръце на Алис го бинтоваха съвсем спретнато. Той я наблюдаваше, изтегнат, и щом превръзката стана готова, й рече:
— Дай ми някой от костюмите на Сам.
Очите на жената се ококориха.
— Какво си намислил?
— Ще се махна оттук…
— Ааа, не! — спря го Алис. — Ще останеш!
Уилям с раздразнение поклати глава.
— Не смятам да те замесвам в тази афера. Очаква те присъда, ако ме открият тук.
— Не се прави на корав тип. Оставаш! — рече тя, изпълнена с решителност.
Той затвори очи.
— О’кей — каза немощно. — Но само за малко…
Алис се наведе и целуна горещото му чело.
— Съжалявам — извини му се тя.
Дъфи с мъка повдигна клепачи.
— Аз започнах тази история… Мисля, че е нормално да свърши така. — После се сети за нещо и енергично рече: — Провери сакото ми! Трябва да има малко мангизи…
Алис отиде и внимателно прегледа дрехата.
— Няма нищо — установи.
Уилям стисна устни.
— Шулц ги е задигнал — каза той. Безпокойството му отне прекалено много сили и очите му се затвориха.
— Опитай се да поспиш — каза тя.
— Дясната ми обувка! Там има скрити три хилядарки! За тебе са…
— Няма нужда — отвърна Алис.
Дъфи вдигна глава и трескаво се взря в лицето й.
— Събуй ми обувката и вземи парите! — настоя той. — Те са всичко, което измъкнах от тази бъркотия… За тебе са!
Тя развърза обувките му и ги свали. Намери смачканите банкноти, натъпкани в едната от тях. Застана неподвижно, с малката топка хартийки в ръка. По лицето й се стичаха сълзи.
Главата му падна обратно на възглавницата.
— Права си, скъпа — с мъка изрече той. — Парите нямат никакво значение…
— Сега ще те оставя — каза Алис. — Трябва да спиш. Ако имаш нужда от мен, повикай ме. Ще бъда оттатък.