В момента всичко върви гладко, но напоследък е било особено лошо.
Ззззт! Поредният леден блок се превръща в каша.
Ззззт! Кашата се изпарява. Молекулите се издигат до място, където могат да се съединят и да се върнат във вид на сняг.
Ледниците тътрят крака, промъкват се напред. Ззззт! Печалбата им се превръща в загуба.
Андрю Олдън знае точно какво прави.
РАЗГОВОРИ. Сервитьорът, който има нужда от смазване, се търкулва назад, след като ги е обслужил, като минава през две летящи врати.
Тя се киска и казва:
— Потресаващо!
— Чарът на Стария свят — съгласява се той и се усмихва, но безуспешно се опитва да улови погледа й.
— Всичко ли си подготвил? — пита тя, след като започват да се хранят.
— Нещо такова. — Той пак се усмихва.
— Това „да“ ли е или „не“?
— И двете. Трябва ми повече информация. Първо искам да отида и да проверя. Тогава ще мога да избера най-добрия начин на действие.
— Забелязвам, че използваш първо лице единствено число — казва тя твърдо и най-после среща погледа му.
Усмивката му замръзва и изчезва.
— Имах предвид само малко предварително разузнаване — меко казва той.
— Не — отвръща тя. — Ние. Дори за малко предварително разузнаване.
Той въздъхва и оставя вилицата.
— Това има много малко общо с всичко, което ще дойде по-късно — започва той. — Нещата много са се променили. Ще трябва да намеря нов път. Ще бъде само тъпа работа без нищо забавно.
— Не съм дошла да се забавлявам — отговаря тя. — Ще делим, помниш ли? Това включва досада, опасност и всичко останало. Такова ни беше споразумението, когато се съгласих да платя пътя ни.
— Знаех си, че ще се стигне до тук — след кратка пауза казва той.
— Ще се стигне ли? То винаги си е било тук! Такова ни беше споразумението.
Той вдига чашата си и отпива от виното.
— Разбира се. Не се опитвам да пренапиша историята. Просто всичко ще тръгне по-бързо, ако мога първоначално да се огледам наоколо. Сам мога да се движа по-бързо.
— Закъде бързаме? — казва тя. — Няколко дена насам и нататък. Аз съм в доста добра форма. Няма да те забавя чак толкова.
— Стори ми се, че тук не ти харесва особено. Просто исках да ускоря нещата, за да можем да се махнем по-бързо.
— Много мило — казва тя и започва пак да се храни. — Но това е мой проблем, нали? — Вдига очи към него. — Ако няма друга причина, поради която не искаш да съм с тебе.
Той бързо свежда поглед и взема вилицата си.
— Не ставай глупава.
Тя се усмихва.
— Значи решено. Ще тръгна с тебе следобед да потърсим пътя.
Музиката спира, за да я последва звук, сякаш някой леко се прокашля. И после:
— Извинете за това, което може да ви заприлича на подслушване — разнася се плътен мъжки глас. — Всъщност е само част от проста направляваща функция, която поддържам в действие…
— Олдън! — възкликва Пол.
— На твоите услуги, господин Плейдж. Реших да ви разкрия присъствието си само защото наистина чух разговора ви и вашата безопасност има по-голямо значение от добрите маниери, които иначе повеляват сдържаност. Получих доклади, които показват, че този следобед може да ни връхлети изключително лошо време. Така че ако планирате продължително пребиваване навън, бих ви препоръчал да го отложите.
— О! — казва Дороти.
— Благодаря — обажда се и Пол.
— Сега ще се оттегля. Приятно хранене и приятно прекарване.
Музиката започва отново.
— Олдън? — пита Пол.
Никакъв отговор.
— Май че трябва да тръгнем утре или по-късно.
— Да. — За първи път този ден Пол се усмихва отпуснато. Мисли бързо.
СВЕТЪТ. Животът в Балфрост протича на особени цикли. По време на дългата зима има големи преселения на животни и квазиживотни към екваториалните области. Животът в дълбините на моретата продължава. А вечният лед вибрира със свой собствен ритъм.
Вечният лед. През зимата и пролетта той живее на най-високи обороти. Покрит е с мицели, които се преплитат, провират, докосват, свързват се един с друг в ганглии, протягат се навън, за да проникнат в други системи. Те опасват глобуса, вибрират като колективно подсъзнание през цялата зима. През пролетта от тях поникват стъбла, от които за няколко дена се развиват сиви, приличащи на цветя израстъци. Те после опадват и се показват тъмни шушулки, които се пукат с тих пращящ звук и освобождават облаци от искрящи спори, разнасяни от ветровете навсякъде. Те са изключително твърди, както и мицелите, в които ще се превърнат по-късно.